О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
С., 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.390 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1218 от 22.10.10г. по гр.д.№845/10г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 666 от 01.03.10г. по гр.д.№6532/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Г. Г.-Й. срещу Г. П. Т., Т. П. Т. и Д. А. Т. иск по чл.109 от ЗС за премахване на таванско помещение №2 – „допълнително изградена таванска стая” с площ 15,62 кв.м., защриховано със зелен цвят на скицата на стр.№127 от делото.
Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на магазин в сградата на [улица] [населено място], по силата на наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВНМРСА. Ответниците са собственици на втория етаж от сградата, въз основа на поредица от прехвърлителни сделки. Сградата е в режим на етажна собственост. Над втория етаж има тавански етаж, в който са обособени три самостоятелни стаи, едната от които е процесната. Вторият и таванският етаж са надстроени допълнително през 1926г., когато къщата все още е принадлежала на един собственик. При надстрояването не е предвидено да има пряка връзка между магазина и таванския етаж, а достъпът до тавана се осъществява през дървена стълба, която тръгва от втория жилищен етаж.
За да отхвърли предявения негаторен иск въззивният съд е приел, че таванският етаж не е обща част на сградата нито по естеството си, нито по предназначение, тъй като е функционално свързан с втория етаж и е предназначен да го обслужва. Аргумент в подкрепа на този извод е и фактът, че при реституцията възстановеният магазин е описан с принадлежащото му избено помещение и 1/3 ид.част от дворното място, но без тавански етаж или отделни помещения в него. Макар ищцата да е собственик на магазина, тя няма права в таванския етаж и затова не може да иска премахване на новообособената таванска стая.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата В. Г.-Й.. Тя счита, че подпокривното пространство в сграда-етажна собственост по дефиниция е обща част на сградата, тъй като съгласно чл.38, ал.1 от ЗС по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Освен това – таванът в случая не е функционално свързан чрез стълба само с втория жилищен етаж, а до него се достига по стълба, започваща от входа на сградата, който е общ и за двата етажа. Затова таванският етаж не обслужва само жилищния етаж, а и магазина на първия етаж. На ответниците и на техните праводатели е бил продаден само вторият етаж от сградата и една таванска стая към него, но не и цялото подпокривно пространство. Ищцата не е давала съгласие за обособяване на нова стая в подпокривното пространство, още повече, че това е станало без одобрени строителни книжа.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР №34/15.08.83г. на ОСГК на ВС по въпроса дали подпокривното пространство в сграда в режим на етажна собственост е обща част на сградата; обект ли е на самостоятелно юридическо съществуване; може ли да бъде предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност; може ли и при какви условия да бъде преустроено с оглед изграждането в него на отделни обекти или сервизни помещения. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа и по въпроса съставлява ли неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС извършването на незаконен строеж и пречи ли такова незаконно въздействие на собственика да упражнява правата си върху имота. Сочи се практика на ВС и ВКС по чл.109 от ЗС, в която извършването на незаконно строителство е прието за основание за уважаване на иска.
Ответниците в производството Г. П. Т. и Т. П. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Оспорват твърденията на жалбоподателката, че входът и стълбището, чрез които се осъществява достъп до таванския етаж, са общи за собствениците на магазина и на втория жилищен етаж от сградата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В Тълкувателно решение №34/15.08.83г. на ОСГК на ВС е прието, че когато подпокривното пространство в сгради в режим на етажна собственост има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти, то представлява обща част на сградата по предназначение. Прието е, че сградата може да съществува и без тази обща част, като предназначението и бъде променено със съгласие на всички етажни собственици. Това съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия и др., като във всички случаи се преразпределят идеалните части от общите части на сградата, така че да се придадат полагащите се съгласно чл.40, ал.1 от ЗС за новосъздадените самостоятелни обекти.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на това тълкувателно решение на ВС. Видно от данните по делото, етажната собственост се е създала при изкупуване на магазина, находящ се на първия етаж от сградата по реда на ПМС №60/1975г. При това изкупуване към магазина са придадени само изба и 1/3 ид.част от мястото. Запазена е собствеността върху „втория етаж, състоящ се от входно стълбище за етажа, стълбищна площадка, хол, четири стаи, кухня, клозет, тераса, дървено стълбище за тавана, две тавански помещения, входно стълбище, за избата, изба” – виж удостоверение №929 от 13.02.1973г. на Г. РАТБ [населено място], както и на 2/3 ид.части от дворното място, което има статут на обща част. От тези данни може да се направи извод, че при изкупуването чрез правни действия етажните собственици са изключили подпокривното пространство от режима на обща част на сградата по предназначение и са му придали самостоятелно съществуване, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и дворното място. Затова ищците не се легитимират като собственици на тавана или на ид.част от него по силата на ЗВСВНМРСА. Този извод е в пълно съответствие с посоченото ТР №34/15.08.83г. на ОСГК на ВС.
Правните въпроси, свързани с прилагането на чл.109 от ЗС, могат да възникнат само ако ищците са собственици на идеални части от подпокривното пространство и са материалноправно легитимирани да искат по реда на чл.109 от ЗС премахване на новообособената в това пространство таванска стая. След като не се допуска касационно обжалване по въпроса за собствеността върху подпокривното пространство, не следва да се допуска касационно обжалване и по обусловения въпрос, свързан с прилагането на чл.109 от ЗС, тъй като при това положение той не определя изхода на делото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1218 от 22.10.10г. по гр.д.№845/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: