О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 14.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3706 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С определение от 27.03.14г. по в.гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд, ІV-Г ГО, е оставена без уважение молбата на Н. Д. и Ц. М., лично и като пълномощник на С. Б., за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В. съд е приел, че с оглед изхода на делото във въззивната инстанция – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост, ищците дължат на ответника направените по делото разноски – 1200лв. за адвокат за първата инстанция, 750лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и 63 лв. държавна такса по жалбата, както и 125 лв. държавна такса по сметка на СРС, която не е била заплатена от ищците при подаване на исковата молба. Прието е, че до приключване на делото в първата и във въззивната инстанция молителите не са направили възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, а и неговият размер е в съответствие с предвиденото в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция е в съответствие с чл.7, ал.1, т.4 от посочената наредба. Дължима е и сумата от 125 лв. – държавна такса по предявения иск, която не е била внесена по сметка на СРС при образуване на делото.
Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от молителите. Те поддържат, че адвокатското възнаграждение за първата инстанция в размер на 1200лв., както и юрисконсултското възнаграждение за втората инстанция в размер на 750лв. са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Освен това – за въззивната инстанция не е имало своевременно направено искане за присъждане на разноски. На трето място – жалбоподателите считат, че не дължат заплащане на сумата от 125,15лв. – държавна такса за първата инстанция, тъй като такава такса е била внесена на 07.06.10г., видно от вносната бележка, представена по делото от ищцата С. Б..
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва частната жалба. Счита, че тя е процесуално недопустима предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима. Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК се прилага само при частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК, но не и по частни жалби по по чл.274, ал.2 ГПК, какъвто е настоящият случай. Освен това, в случая въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск е над 5000 лв., съответно – би подлежало на касационно обжалване и прекратително определение на първата инстанция по предявения иск.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Основателно е възражението на жалбоподателите, че не дължат държавна такса по сметка на СРС в размер на 125 лв., тъй като таксата е внесена. Действително, в копието от вносна бележка с дата 07.06.2010г., представена с молбата по чл.248 ГПК, не е отбелязан номер на делото, по което е внесена сумата. Доколкото обаче са внесени точно дължимите 125,15лв. по сметка на СРС, при това на същата дата – 07.06.2010г., на която исковата молба е постъпила в съда, може да се направи извод, че таксата е внесена по настоящото дело, въпреки че оригиналната вносна бележка не е представена по делото. Освен това – преди делото да е образувано в съда, ищцата С. Б. не би могла да знае какъв номер на дело да посочи във вносната бележка.
Неоснователни са другите две оплаквания. Правилен е решаващият извод на въззивния съд, че не може да се допусне намаляване на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, ако възражението за прекомерност на възнаграждението не е направено най-късно до приключване на устните състезания по делото за съответната инстанция. В този смисъл е установената практика на ВКС – определение №22 от 27.01.12г. по т.д.№628/10г. на І ТО; определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ІІ ГО, определение №265/04.07.13г. по ч.гр.д.№3923/13г. на ІІ ГО и др. Неоснователно е и другото възражение – че въззивникът не е направил своевременно искане за присъждане на разноски за втората инстанция. Такова искане се съдържа във въззивната жалба. Искането е своевременно и съдът не е имал основание да го отхвърли.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 27.03.14г. по гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд, ІV-Г ГО, в частта, с която е отказано изменение на решението по делото в частта за държавната такса и вместо него постановява:
ДОПУСКА на основание чл.248 ГПК изменение на решение №7806 от 20.11.2013г. по в.гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд в частта, с която ищците С. В. Б., Ц. Т. М., Н. М. Д., М. А. И., И. А. Б. и С. А. Ботеваса са осъдени да заплатят 125лв. държавна такса в полза на Софийски районен съд, като отменя осъдителния диспозитив в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 27.03.14г. по гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд, ІV-Г ГО в останалата обжалвана част, с която е отказано изменение на решението по същото дело в частта за присъдените суми от 1200лв. за адвокатско възнаграждение, 63лв. – държавна такса за въззивната инстанция и 750лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: