О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 17.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2714 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №340 от 11.03.2013г. по гр.д.№1424/2012г. на Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, е оставена без разглеждане жалбата на РС Кнежа срещу решението от 28.09.2012г. по гр.д.№162/12г. на Ловешкия окръжен съд, с което в производство по чл.247 ГПК е оставена без уважение молба на ищцата И. Л. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, касаеща разноските, които са и присъдени. Съставът на Върховния съд е приел, че след като молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка е оставена без уважение, ответникът РС К. няма правен интерес да обжалва постановения резултат. Посочено е, че съгласно т.18 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва мотивите, когато решението я удовлетворява като резултат.
Частна жалба срещу прекратителното определение на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от ответника РС К.. Жалбоподателят поддържа, че ОС Ловеч се е произнесъл недопустимо по съществото на една просрочена молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въпреки че тази молба е отхвърлена, РС Кнежа има правен интерес да обжалва решението по нея, тъй като то е недопустимо и не следва да влиза в сила.
Ответникът в производството И. В. Л. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Иска присъждане на разноските за това производство в размер на 300лв., представляващи възнаграждение по договор от 01.04.2013г. за правна защита и съдействие с адвокат А. Д.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
И. В. Л. е предявила срещу Районен съд Кнежа искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, чл.128 КТ и чл.74, ал.1, пр.2 КТ. С решение №166 от 28.06.12г. по гр.д.№162/12г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение на Плевенския районен съд, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, а искът по чл.74, ал.1, пр.2 – отхвърлен. След частична отмяна на решението на районния съд, искът по чл.128 КТ също е отхвърлен.
По въпроса за разноските въззивният съд е приел, че на ищцата следва да бъде присъдена сума съразмерно на уважената част от исковете – 1289лв., а на РС Кнежа – 7,29лв. След компенсация на двете суми, на ищцата се дължат 1281,91лв., от които 800лв. са присъдени в първата инстанция, а 481,91лв. следва да бъдат присъдени за въззивната инстанция. С диспозитива на решението обаче съдът е присъдил на ищцата 489,91лв. разноски „за двете инстанции”.
С решение №220 от 28.09.12г. по гр.д.№162/12г., постановено в производство по чл.247 ГПК, Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищцата за отстраняване на очевидна фактическа грешка на основното решение в частта за разноските. Приел е, че няма несъответствие между мотивите и диспозитива на основното решение, а изменението на решението в частта за разноските е следвало да се поиска по реда на чл.248 ГПК, но срокът за подаване на такава молба е пропуснат.
При тези данни правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че РС Кнежа няма правен интерес да обжалва решение №220 от 28.09.12г. по гр.д.№162/12г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, след като то го удовлетворява като резултат. Преди да разгледа една жалба по същество, т.е. преди да прецени дали обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, висшестоящият съд преценява дали жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. При липса на правен интерес от обжалване, съдът не може да извърши проверка за валидността, допустимостта и правилността на обжалвания акт. И тъй като в настоящия случай РС К. действително няма правен интерес от подаване на касационна жалба срещу въззивно решение по чл.247 ГПК, което го удовлетворява като резултат, правилно съставът на ВКС не се е занимавал със съществото на оплакванията в жалбата на РС Кнежа. Отделен е въпросът, че Ловешкият окръжен съд е постановил атакуваното решение в производство по чл.247 ГПК, а не в производство по чл.248 ГПК, както неправилно поддържа жалбоподателят.
С оглед изхода на настоящото производство, на ответника по жалбата И. В. Л. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №340 от 11.03.2013г. по гр.д.№1424/12г. на Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане жалбата на РС Кнежа срещу решението от 28.09.2012г. по гр.д.№162/12г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Районен съд Кнежа да заплати на И. В. Л. сумата от 300 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: