1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 30.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1783/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 449/ 11.11.2013 г. по гр.д.№ 650/ 2013 г. на Добрички окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от [фирма] срещу Т. Р. Ю. за признаване за установено, че ищецът е собственик на ? ид.ч. от терена и изцяло на построената в имота сграда- вила № 1, в [населено място], вилна зона „Сб. м.”, [улица], с идентификатор по кадастралната карта 02508.8,38.1.
Ищецът Г. Ж. А. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа че е постановено в нарушение на материалния закон относно установеното с него действие на възбраната, вписана върху имот, продаден като част от търговското предприятие на длъжника по реда на Закона за особените залози. Поради откъслечна и епизодична съдебна практика иска касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси- 1.Отпада ли значението на обективните и субективни предели на действието на възбраната спрямо последващи разпоредителни действия с възбранения имот или същите запазват действието си- т.е. противопоставимостта е само в границите на субективните и обективните предели и когато разпореждането с имота става чрез разпореждане с търговско предприятие? 2.Има ли право всеки кредитор да насочи принудително изпълнение върху имуществото на длъжника без оглед на това дали е обезпечен или не и не следва ли противопоставимостта да се релевира едва при разпределение на получените от продажбата суми? и 3. Следва ли след като съдът не прави разграничение между извършена разпоредителна сделка с възбранен имот от длъжника по изпълнително дело и тази, извършена от заложен кредитор на търговското предприятие по реда на Закона за особените залози, добросъвестният купувач на заложеното търговско предприятие да търпи негативите от неточното тълкуване на императивните норми?
Ответникът Т. Р. Ю. оспорва жалбата, както и наличие на предпоставки за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за имот, който е принадлежал на [фирма]. За обезпечаване на бъдещ иск на ответника Т. Р. срещу търговското дружество върху имота е вписана възбрана на 4.09.2009г. След приключване на делото е започнало принудително изпълнение за събиране на присъдената сума, като изпълнението е насочено върху възбранения имот и вилната сграда е изнесена на публична продан. Същият имот, като включен в търговското предприятие на дружеството, последното е заложило по реда на Закона за особените залози, а заложният кредитор С. С. Т. е продала търговското предприятие, включващо ? ид.ч. от земята и сградата на вила № 1 на ищеца по настоящото дело- ЕТ Г. Ж. А.. Вписването на залога е извършено на 31.01.2011 г., а договорът за продажба на заложеното предприятие е вписан в службата по вписванията на 21.04.2011 г. Като е съобразил по-ранното вписване на възбраната спрямо вписването в службата по вписванията на извършената продажба от заложния кредитор, въззивният съд е приел, че продажбата е непротивопоставима на взискателя, чието вземане е обезпечено с възбрана.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правният въпрос, който е определящ за изхода на делото, е за действието на вписаната възбрана спрямо по-късно вписаното разпореждане от длъжника със същия имот, както и дали разпоредбите на чл. 452, ал.1 и 2 и на чл. 453, ал.1,т.1 ГПК намират приложение, когато разпореждането не е извършено лично от длъжника, а от заложния кредитор по реда на чл.37 от Закона за особените залози, както и когато разпореждането с имота е станало в рамките на продажба на заложено търговско предприятие по чл.4, ал.1, т.5 от същия закон. В общ план в същия смисъл са и въпросите, формулирани от касатора, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице.
Не може да се приеме за основателно обаче твърдението, че по въпроса няма съдебна практика или че нормите в закона са неясни и се нуждаят от тълкуване, за да може обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В Закона за особените залози има специална глава, която урежда действието на залога спрямо трети лица, като в чл. 12, ал.1 изрично е посочено, че учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, а ако се предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър. Такъв е и настоящият случай, и тъй като вписването в службата по вписванията е извършено след вписване на възбраната, разпореждането с имота е непротивопоставимо на взискателя, чието вземане е обезпечено чрез възбрана. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като е израз на общия принцип относно действието на вписването, като предимство се дава на по-рано вписания акт и правата, които произтичат от него. В този смисъл е напр.р.№ 118 от 22.03.2012 г. по гр.д.№ 1215/2011 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. Относно режима на недвижимите имоти, включени в състава на търговското предприятие също има установена постоянна съдебна практика, Съгласно чл.15 от Търговския закон търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като то включва и имуществени права, каквото е правото на собственост. Продажбата на търговско предприе, в което са включени и недвижими имоти, е един от способите за придобиване на вещни права върху тези имоти, при облекчени изисквания относно формата на договора- р.№ 127/27.10.2011 г. по т.д.№ 725/ 2010 г., І т.о., р.№ 359/25.10.2011 г. по гр.д.№ 1220/ 2010 г., І г.о. и др. Няма неяснота и в нормата на чл.37 от Закона за особените залози, където изрично е уредено правото на заложният кредитор да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449/ 11.11.2013 г. по гр.д.№ 650/ 2013 г. на Добрички окръжен съд.
Осъжда Г. Ж. А. от [населено място], ул.”Д-р И.К.”, № 46, ет.2, ап.4 да заплати на Т. Р. Ю. от [населено място] разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: