Определение №342 от 3.7.2015 по ч.пр. дело №2709/2709 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2709 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С определение №179 от 13.03.2015г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставена без уважение молбата на Ф. Р. У. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Съдът е приел, че въззивното производство е образувано по две насрещни жалби на Ц. У. и на Ф. У., които не са били уважени изцяло, затова всяка от страните е поела риска от процесуалното си поведение, изразяващо се в сезиране на съдебната инстанция с недопустимо, респ. неоснователно искане. Изложени са и съображения, че разноските за държавни такси са разпределени съобразно изхода на делото, при което правилно Ф. У. е осъден да заплати на Ц. У. държавна такса в размер на 115лв., както и в полза на държавата – такса в размер на 284 лв. върху дължимите на Ц. У. подобрения и наем за ползване на имота
Частна жалба срещу посоченото определение е подадена от Ф. Р. У.. Жалбоподателят поддържа, че искането му не е било за изменение на решението в частта за разноските, а за допълването му, като му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на Ц. У. срещу възлагането на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК.
Ответникът в производството Ц. У. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
С частната жалба Ф. У. цели да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената жалба на Ц. У..
Искането е неоснователно.
Въззивното производство е образувано по две насрещни жалби – на Ц. У. и на Ф. У.. Предмет на тези жалби са оплаквания срещу първоинстанционното решение за делба в четири негови части: за възлагане на делбения имот на Ф. У. по реда на чл.349, ал.2 ГПК; по насрещните претенции на жалбоподателите за подобрения в делбения имот и по претенцията на Ц. У. по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота. В резултатът на въззивното решение са удовлетворени две от исканията на Ц. У. – за присъждане на пълната сума за претендираните от него подобрения, както и за присъждане на сума по чл.31, ал.2 ЗС. Удовлетворени са и две искания на Ф. У. – за запазване на възлагането по чл.349, ал.2 ГПК в негова полза и за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъдените в негова полза суми за подобрения в делбения имот. По тази причина правилно в обжалваното определение е прието, че с оглед резултата по делото, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №179 от 13.03.2015г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top