О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 24.01.2011 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№860 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 29.10.09г. по гр.д.№433/09г. на Кюстендилския окръжен съд е оставено в сила решението от 01.02.09г. по гр.д.№1236/07г. на Дупнишкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. Л. М. срещу И. Р. Г. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на УПИ ІІ, кв.1а по плана на[населено място] баня, с площ от 0,578 дка.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил възстановен на ищеца в съществуващи реални граници с решение на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и последващо решение на ПК С. баня. Имотът е бил включен в регулационния план на града от 1982г., върху него е било отстъпено право на строеж през 1984г. и той е бил застроен през 1985г. с масивна двуетажна сграда със застроена площ около 40 кв.м., представляваща търпим строеж съгласно удостоверение №28 от 12.12.2006г. на главния архитект на [община] баня. С договор от 22.12.2006г., издаден на основание чл.35, ал.2 от ЗОС и заповед №489/21.12.06г., процесният урегулиран недвижим имот е бил продаден от общината на Л. Г. Б. и М. Д. В., а те от своя страна с нотариален акт №109/2006г. са го продали на ответника И. Р. Г..
От правна страна е прието, че в случая не са били налице материалните предпоставки за възстановяване на собствеността на ищеца, тъй като е налице изключението на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ – бившата земеделска земя е включена в регулационния план на населеното място, върху нея е отстъпено право на строеж и строежът е осъществен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Въззивният съд се е позовал на §1д от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно който спазването на нормативните изисквания за строителство в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобрят проекта и да разрешат строителството, както и на удостоверение №28 от 12.12.06г. на главния архитект на [община] баня за търпимост на строежа, тъй като той отговаря на строителните правила, действащи към момента на изграждането му. Прието е също, че влязлото в сила съдебно решение, постановено в административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не обвързва съда при разрешаването на спора за собственост. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея се поддържа, че по въпроса за конститутивното действие на решението на поземлената комисия въззивното решение противоречи на решение №121 от 20.07.01г. по гр.д.№1316/00г. на ІV ГО на ВКС. По въпроса за правомощието на областния управител да деактува един имот в полза на община, ако той вече е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, въззивното решение влизало в противоречие с решение №186 от 16.05.06г. по гр.д.№2774 на ВКС, ІV ГО. По въпроса дали строителството е законно по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, въззивното решение противоречало на решение №18 от 10.02.00г. по гр.д.№1080/99г. на ВКС, ІV ГО и решение №121/20.07.01г. по гр.д.№1316/00г. на ІV ГО. И по въпроса дали държавата е имала правомощие да отстъпва право на строеж върху частни земи въззивното решение противоречало на решение №8, т.2 от 19.06.95г. по к.д.№12/1995г.
Ответникът в производството И. Р. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, а приложените към нея решения са неотносими към правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи, не обуславя изхода на спора по конкретното дело, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС, че в исковото производство по спор за собственост съдът има правомощието да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията на административния орган за възстановяване на собствеността, включително и върху съдебните решения, постановени в това производство. Това разрешение се извежда от обстоятелството, че административното дело се развива без участието на лицата, които противопоставят свои права върху същия имот и затова спорът за собственост следва да се реши по общия исков ред. В този смисъл е т.4 на ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС, която разглежда хипотеза на възстановяване на собственост по ЗВСВНОИ по З. и др., но се прилага и в случаите, когато възстановяването на собствеността е по реда на ЗСПЗЗ. В съответствие с тази практика въззивният съд не е зачел конститутивното действие на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците, позовавайки се на пречката по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
Въпросът дали областният управител е имал правомощие да деактува имота в полза на общината също не е решаващ за изхода на делото и затова по него също не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това е така, защото предмет на правния спор са не правата на ответника, придобити от общината с договора от 22.12.2006г. след въпросното деактуване и последващата продажба по нот.акт №109/2006г., а правата на ищеца. За да уважи или отхвърли предявения от него ревандикационен иск, съдът преценява на първо място правата му върху спорния имот. В случая се преценява дали е налице пречката на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността – т.е. дали върху процесния имот е било отстъпено право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал при влизане в сила на ЗСПЗЗ. След като са отречени правата на ищеца, без значение е дали впоследствие земята е деактувана и продадена на ответника или не.
Въпросът кога едно строителство е законно в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ е обуславящ изхода на спора по конкретното дело, но представената от жалбоподателя съдебна практика не разкрива противоречие по този въпрос. Решение №18 от 10.02.2000г. по гр.д.№1080/99г. на ВКС, ІV ГО, макар да разглежда спор, при който възстановяването на собствеността е при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, не съдържа отговор на въпроса кога следва да се приеме, че извършеното в парцела строителство е законно. Без подробни съображения , вероятно защото този въпрос не е бил спорен, съдът е приел, че по конкретния спор строителството е незаконно. Обжалваното в настоящото производство решение на Кюстендилския окръжен съд не влиза в противоречие с това решение на ВКС, тъй като няма данни да са постановени при идентична фактическа обстановка. Другото решение №121/20.07.01г. по гр.д.№1316/2000г. на ІV ГО на ВКС изобщо не разисква въпроса за законността на строителството. Обратно – въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, че едно узаконено строителство се приравнява на законното – решение 22 от 02.02.03г. по гр.д.№2887/01г. на ІV ГО.
И на последно място – няма противоречива съдебна практика по въпроса дали държавата е могла да отстъпва право на строеж върху земеделски земи, които първоначално са били в ТКЗС, а след това са включени в регулационния план на населеното място. Жалбоподателят се е позовал на решение на Конституционния съд по този въпрос, но то не може да обуслови допустимост на касационното обжалване. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК възниква в случаите, при които обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС, разгледана подробно в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК възниква при противоречие на обжалваното решение с други влезли в сила съдебни решения по искови производства, независимо от това дали са постановени от районен, окръжен или апелативен съд – т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Противоречието на обжалваното решение с решение на Конституционния съд не е основание за допустимост на касационното обжалване. Освен това решението на Конституционния съд №8, т.2 от 19.06.95г. по к.д.№12/1995г. е постановено при една предходна редакция на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, обявена за противоконституционна /с която се препятства възстановяването на собствеността върху земеделски земи, включени в регулация, когато върху тях са извършени строежи или е отстъпено право на строеж/, а обжалваното въззивно решение е постановено при следваща редакция на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, съобразена с мотивите на Конституционния съд, изключваща възстановяването на собствеността само при наличие на законно строителство върху имота.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.10.09г. по гр.д.№433/09г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: