О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 15.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.481 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.1 от ГПК.
С определение №8680 от 17.05.12г. по ч.гр.д.№6620/12г. на Софийски градски съд е потвърдено определението от 07.02.2012г. по гр.д.№2296/12г. на Софийски районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от П. Х. Н.-У. иск с правно основание чл. 439 ГПК.
По делото е установено, че П. Х. Н.-У. е осъдена с влязло в сила решение по чл.108 ЗС да предаде на И. М., Т. Е., А. Я., И. С., Л. Т., П. С., Р. С. и М. С. владението на апартамент №3 в [населено място],[жк]. През 1997г. по това решение е бил издаден изпълнителен лист. Впоследствие, със съдебна спогодба от 08.05.2001г. апартаментът е бил поставен в дял на И. Н. М.. През 2010г. са оформени три протокола за въвод във владение на И. М.. На практика обаче П. е останала да живее в процесния апартамент въз основа на последващо споразумение със собственичката, сключено четири дни след последния протокол за въвод, според което страните се съгласяват да водят преговори за закупуване на апартамента. На 12.09.2011г. М. е предупредила У., че прекратява преговорите за закупуване на апартамента и е изпратила нова покана за доброволно изпълнение въз основа на стария изпълнителен лист.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният от П. Х. Н.-У. иск по чл.439 ГПК се основава на факти, настъпили след приключване иска по чл.108 от ЗС /съдебната спогодба, проведения въвод и споразумението за провеждане на преговори за закупуване на апартамента, въз основа на което У. е продължила да живее в него/, но те не са свързани с погасяване на материалното право на взискателя И. Н. М. и затова не могат да послужат като основание на този иск. Наличието на облигационни отношения между И. и У., породени от споразумението между тях, е ирелевантно към установеното със сила на пресъдено нещо право на собственост на М.. Въведените основания на предявения иск не са сред тези, които визира чл.439 ГПК, поради което искът е недопустим.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от П. Х. Н.-У.. Тя поддържа, че е налице едно ново облигационно отношение между нея и собственика на вещта, което прави предявения иск по чл.439 ГПК допустим. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е извършване на нов въвод във владение по изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, по който е проведено предходно изпълнение и длъжникът е отстранен от имота.
2. Представлява ли споразумение между третите лица, които се легитимират като собственици на имота, новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 ГПК.
3. „Допустимо ли е ако длъжникът бъде намерен в имота при повторния въвод по новообразувано изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, на основание, че е допуснат от трети лица, които се легитимират за собственици на имота към момента на допускането на длъжника в имота, след като той вече е бил отстранен от имота“.
Последният въпрос е зададен във връзка с твърденията на жалбоподателката, че е допусната в апартамента от лице, което тя счита за съсобственик и което не е участвало в делбата. Тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в срок, срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивния съд.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По прилагането на чл.439 ГПК, аналогичен на чл.255 /отм./ има формирана практика на Върховния съд, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приема се, че предпоставките на иска по чл.439 ГПК са свързани с изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изпълнителния лист – в този смисъл решение №101/01.12.1972г. по гр.д.№95/1972г. на ОСГК на ВС. Като е приел, че в случая ищцата не изтъква факти, които да са свързани с погасяване на материалното право на собственост на И. М., установено с изпълнителния лист, въззивният съд е действал в пълно съответствие с посоченото решение на ОСГК на ВС. Напротив, настъпилите изменения в материалното право са довели до увеличаване на правата на взискателката М., тъй като от съсобственик, тя се е превърнала в изключителен собственик на присъдения апартамент и на още по-голямо основание може да претендира въвод във владение по издадения изпълнителен лист. Другите факти, на които се е позовала жалбоподателката и във връзка с които е поставила въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, не водят до погасяване на материалното право на взискателката, ето защо те не могат да бъдат предпоставка на предявения иск по чл.439 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8680 от 17.05.12г. по ч.гр.д.№6620/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: