О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 16.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3809 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №23 от 10.03.2015г. по в.гр.д.№7/2015г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение №1/16.10.2014г. по гр.д.№643/2014г. на Разградския районен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от А. П. срещу А. П. иск за делба на движими вещи – колесен трактор, роторна косачка, сеносъбирач, дискова брана, пръскачка „Перла 11“, торачка, сламопреса, плуг – 2 бр., електрическа ярмомелка, ел.резачка за дърва и ремарке.
Въззивният съд е приел, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, свързани с преклузиите за събиране на доказателства. Освен това ищцата не е установила реалното съществуване на процесните вещи, както и къде се намират те. Съдът няма как да допусне делбата, ако не се произнесе по въпроса кой държи движимите вещи – чл.344, ал.1, изр.2 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата А. Д. П..
Жалбоподателката поддържа, че и двете предходни инстанции не са се съобразили с преклузията по чл.133 ГПК. Въпреки липсата на отговор на ответника, въззивният съд е разгледал възраженията му, направени в първото съдебно заседание, че процесните вещи не съществуват. По делото е доказано закупуването на движимите вещи по време на брака между страните, както и че те не са прехвърлени по законния ред на трети лица. Обстоятелството, че вещите са при трети лица, на които ответникът е предал държането им, не е основание за отхвърляне на иска за делба. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице; необходимостта да се доказва съществуването на движими вещи към момента на допускане на делбата, при положение, че е налице писмен документ за собственост и при положение, че ответникът не е възразил в писмения отговор на исковата молба, че вещта не съществува или е погинала; на кого е доказателствената тежест при твърдение, че движимите вещи са отчуждени или не съществуват. По поставените въпроси въззивното решение противоречало на решение №69 от 20.03.14г. по гр.д.№6690/13г. на ВКС, I ГО; решение №69 от 64 от 22.07.14г. по гр.д.№6757/13г. на II ГО и решение №37 от 05.03.15г. по гр.д.№4786/14г. на I ГО. Ответникът в производството А. М. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената задължителна практика на ВКС по въпросите, свързани с прилагането на чл.344, ал.1, изр.2 ГПК. В решение №69 от 20.03.14г. по гр.д.№6690/13г. на ВКС, I ГО се дава отговор на въпроса може ли да се допусне делба на движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ. Такъв въпрос не възниква в настоящия случай. По настоящото дело в първото съдебно заседание ответникът е заявил, че движимите вещи не съществуват, тъй като ги е продал на части на различни лица. По тази причина съдът е приел, че е в тежест на ищцата да установи както реалното съществуване на вещите, така и кой ги държи към настоящия момент. Въззивният съд не е изразявал становище, че не може да се допусне делба на движима вещ, която се намира в държане на трето лице, нито пък че тази вещ първо трябва да се ревандикира, за да се допусне делбата и. В решение №69 от 64 от 22.07.14г. по гр.д.№6757/13г. на ВКС, II ГО, съдът е дал отговор на въпроса дали е нужно да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местоположението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за унищожаването и отчуждаването им, както и на доказателства за това. Приетото по това дело не може да бъде приложено към настоящия случай по две причини – първо, защото не е установено съществуването на процесните движими вещи и местоположението им към момента на прекратяване на брака между страните /т.е. към момента на възникване на съсобствеността, аналогично на момента на откриване на наследството/ и второ – защото при поставяне от съда на въпроси за изясняване на спора ответникът е оспорил съществуването на движимите вещи към настоящия момент. Разликата в обстоятелствата по двете дела налага и различния подход при разрешаване им. Не е налице такова противоречие между решенията по един и същ правен въпрос, което да обоснове допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решение №37 от 05.03.15г. по гр.д.№4786/14г. на ВКС, I ГО е прието, че изясняването на въпроса при кого се намират движимите вещи следва да стане в първата, а не във втората фаза на делбата. По този въпрос няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното въззивно решение. Двете дела се различават в обстоятелствата, тъй като в случая, разгледан от ВКС, съсобствената вещ е била във владение на ответника, а по настоящото дело не е изяснено кое лице /или лица/ упражнява фактическата власт и дали изобщо вещите съществуват в своята цялост. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №23 от 10.03.2015г. по в.гр.д.№7/2015г. на Разградския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: