О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 11.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№11 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1409 от 04.10.13г. по гр.д.№608/13г. на Пазарджишкия окръжен съд са променени квотите, при които е допусната делба на жилищна сграда и дворно място в [населено място], както и на шест броя земеделски земи, находящи се в [населено място] и в [населено място]. Въззивният съд е приел, че процесните имоти са били предмет на саморъчно завещание, оставено от общия наследодател П. С. П. в полза на неговия син Г. П. С., починал след наследодателя и оставил за свой наследник по закон ответника по делото П. Г. С.. Прието е, че правото на ищеца да С. П. С. да иска възстановяване на запазената си част от наследството се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента на упражняване на правата по завещанието – т.3, б.”г” ППВС №7/1973г. Като се е позовал на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че в случая началната дата на упражняване на правата по завещанието е датата на обявяването му от нотариус – 22.01.2007г. Петгодишният давностен срок за предявяване на искането за възстановяване на запазената част е изтекъл на 22.01.2012г. Искът за делба е предявен от ищеца преди тази дата – на 20.12.2011г. В този иск обаче не се съдържа претенция за възстановяване на накърнената запазена част от наследството. Такава претенция е предявена едва на 24.04.2012г., в хода на висящото дело за делба, след изтичане на петгодишния давностен срок. Претенцията е погасена по давност и делбата следва да се допусне, при отчитане на правата по оспореното завещание, доколкото завещателят не е бил изключителен собственик на делбените имоти. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. П. С.. Той счита, че с предявяване на иска за делба в рамките на петгодишния давностен срок е заявил и искането си за възстановяване на запазената част от наследството на баща си П. Г. С.. Позовава се на противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВС – решение №580 от 10.08.1992г. по гр.д.№384/92г. на І ГО и решение №164 от 02.05.1990г. по гр.д.№74/90г. на ВКС, І ГО. Иска да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: от кой момент се счита, че наследник с право на запазена част от наследството е упражнил правата си по чл.30 ЗН, ако той е предявил делбен иск срещу наследник, комуто наследодателят е завещал делбения имот и при положение че предметът на иска за делба е идентичен с предмета на завета в полза на ответника по този иск и с него се изчерпва наследството. Ответниците в производството П. Г. С. и С. П. С. оспорват жалбата. Считат, че посочената практика на ВС е неотносима към случая по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение и посочените две решения на Върховния съд. В тези решения се приема, че когато с исковата молба за делба ищецът представи и завещание, с което делбеният имот е завещан на ответника по делото, ищецът предявява и искане за възстановяване на запазената му част от наследството, въпреки че изрично не го е записал в исковата молба. В. съд приема, че искането по чл.30, ал.1 ЗН е преюдициално по отношение на иска за делба, който би се обезсмислил без това искане. Ищецът знае, че по завещание делбеният имот е собственост на ответника, но предявява иск за делба, защото не признава това завещание до размера на запазената си част. Затова, въпреки че не го е посочил изрично в исковата си молба за делба, той прави и искане по чл.30, ал.1 ЗН. Настоящият случай е друг. С предявяването на иска за делба ищецът не е представил завещанието, от което черпи права ответникът. Затова не може да се приеме, че с иска за делба той оспорва това завещание до размера на запазената си част и че мълчаливо предявява искане за възстановяването и още с исковата си молба. Завещанието е представено от ответника с писмения отговор и едва след това е направено искането за възстановяване на запазената част на ищеца. Разликата в обстоятелствата по делата изключва възможността за противоречие между постановените решения и съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1409 от 04.10.13г. по гр.д.№608/13г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: