4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 11.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2591 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №4486 от 24.10.14г. по гр.д.№654/14г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение №1596/23.05.14г. по гр.д.№331/12г. на Гоцеделчевския районен съд, с което е допусната делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и пристройка към нея с Р. от 29,82 кв.м., построени в УПИ ХVІІ от кв.42 по плана на [населено място], [община], между съсобственици и при квоти: ? ид.части за Д. А. К. и ? за И. М. П.. Решението на районния съд е потвърдено и в частта, с която искът за делба е бил отхвърлен по отношение на В. М. К., А. М. К. и З. Р. К..
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №21/1993г. родителите М. М. К. и А. А. К. /Д. А. К./ са прехвърлили на синовете си В. М. К. и А. М. К. срещу задължение за издръжка и гледане правото на строеж върху собствения си УПИ ХVІІ от кв.42 по плана на [населено място], [община], заедно със съществуващата в него жилищна сграда. След тази сделка приобретателят В. М. К. и съпругата му И. М. П. са извършили ремонт на съществуващата сграда, като са разкрили покрива, заменили са изгнилите дървени греди и са поставили нови керемиди върху дървена скара. Построили са и пристройка към старата сграда, като на първия етаж тя се състои от преддверие, коридор, тоалетна и складово помещение, а на втория етаж от две помещения, които са на етап груб строеж. На 24.02.11г. е починал прехвърлителят М. М. К., а на 09.06.11г. е влязло в сила решение, с което бракът между В. М. К. и И. М. П. е бил прекратен. След завеждане на иска за делба по настоящото дело Д. К. е предявила срещу синовете си В. и А. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане. По това дело не е била конституилана съпругата на А. – З., нито бившата съпруга на В. – И.. Съдът е уважил предявения иск, като с влязло в сила решение договорът за издръжка и гледане е бил развален изцяло.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че с договора за издръжка и гледане от 1993г. правото на собственост върху съществуващата към този момент двуетажна жилищна сграда е преминало върху приобретателите В. К. и А. К., при равни квоти – по ? ид.част. Тъй като към този момент двамата са били женени, придобитото е станало съпружеска имуществена общност. След развода между В. и И., тяхната ? ид.част се е трансформирала в обикновена съсобственост, при което И. П. е станала собственик на ? ид.част от сградата. Решението по заведеното впоследствие дело по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане не обвързва И. П., тъй като тя не е била страна по делото, а не е била и задължителен другар и адресат на силата на пресъдено нещо, тъй като тя вече не е била съпруга на ответника В. К.. Затова нейната ? ид.част от сградата не се засяга от влязлото в сила решение за разваляне на договора за издръжка и гледане. Обратно – З. К. е обвързана от това решение в качеството си на съпруга и задължителен другар на ответника А. К.. Прието е, че тъй като с влязлото в сила решение по чл.87, ал.3 ЗЗД договорът за издръжка и гледане е развален изцяло, правата на В., А. и З. са отпаднали с обратна сила, като собственик на техните ? ид.части от имота е станала Д. К., тъй като още при предявяването на иска нейният съпруг е починал. Прието е също, че делбата следва да се допусне не само върху старата жилищна сграда с площ от 80 кв.м., която е била предмет на разваления договор за издръжка и гледане, но и върху изградената впоследствие пристройка, която е присъединена към главната вещ и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. А. К..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е съсобственост между ищцата И. П. и ответницата Д. К., при положение че дарението, от което П. черпи правата си, е развалено с влязло в сила решение.
2. Допустима ли е делба на обект, който няма самостоятелно значение, а обслужва приземен етаж и първи етаж от къщата.
3. Ликвидирана ли е съсобствеността на процесния имот, при положение, че съсобствениците на жилищната сграда и съсобствениците на УПИ не съвпадат, а последните не са включени в производството за делба.
4. Легитимирана ли е ищцата да предяви иск за делба, след като е развалено дарението, от което тя черпи права.
Ответниците в производството В. М. К., А. М. К. и З. Р. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият и четвъртият въпрос не поставят абстрактни правни проблеми, каквито има предвид чл.280, ал.1 ГПК, а са свързани с правилността на конкретното обжалвано решение. Отговор на тези въпроси не може да се даде в настоящата фаза по допустимост на касационното обжалване, а само ако жалбата бъде допусната до разглеждане по същество и се пристъпи към проверка на основанията по чл.281 ГПК за неправилност на решението. Освен това питането в двата въпроса засяга разваляне на договор дарение, докато в настоящия случай има разваляне на договор за издръжка и гледане. По изложените съображения по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване. Същността и на двата въпроса е за действието на решение по чл.87, ал.3 ЗЗД, с което е развален договор за издръжка и гледане, спрямо лице, което черпи право на собственост от този договор по силата на съпружеската имуществена общност, но не е било конституирано като ответник по делото и към момента на предявяване на иска бракът му с приобретателя по договора е развален. Въззивният съд е дал отговор на този въпрос в съответствие със закона и утвърдената практика на ВКС, според която силата на пресъдено нещо не се разпростира върху лице, което не е било страна по делото и не е било задължителен или необходим другар. В съответствие с установената практика на ВКС е и изводът, че при спор, който има за предмет имот в режим на СИО, неучаствалият в делото съпруг е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебно решение, но това не важи за бившия съпруг, когато съпружеската имуществена общност е прекратена преди делото и е трансформирана в обикновена съсобственост.
Вторият въпрос отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, обуславящ е за изхода на делото, но по него няма противоречива съдебна практика, нито пък е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Има установена практика на ВКС, че когато към една сграда е изградена пристройка, която няма характер на самостоятелен обект на правото на собственост, до делба се допуска цялата сграда, заедно с пристройката, тъй като те представляват една вещ. Посоченото от жалбоподателката решение №416/01.10.2013г. по гр.д.№556/10г. на Пазарджишкия окръжен съд не може да обуслови основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като от една страна няма данни да е влязло в сила /т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, а от друга страна в него се разисква недопустимостта на делба на стълбище, което има характер на обща част на сградата, докато в настоящия случай въпросната пристройка не е обща част, а присъединена към сградата вещ, която става едно цяло с нея на основание чл.97 ЗС.
Третият въпрос се свежда до това дали е допустима делба само на сграда, която има статут на суперфициарна собственост, без да се допуска делба на дворното място. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма колебания в съдебната практика, че правото на собственост върху сградата и правото на собственост върху земята под нея може да принадлежи на различни лица. В тези случаи сградата представлява суперфициарна собственост – чл.63 ЗС и може да бъде обект на самостоятелна делба, без да се извършва едновременно с това и делба на дворното място, ако то също е съсобствено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4486 от 24.10.14г. по гр.д.№654/14г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: