О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
С., 21.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№523 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №314 от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№881/11г. на ВКС, ІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу решението по гр.д.№2255/10г. на Варненския окръжен съд.
Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото е иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка от 7473,40лв. Производството по делото е образувано пред районния съд на 21.11.2007г., при което цената на иска се определя по правилото на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ – ? от данъчната оценка, т.е. 1868,35лв. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска под 5000лв., затова жалбата срещу решението по гр.д.№2255/10г. на Варненския окръжен съд е оставена без разглеждане.
Частна жалба срещу това определение е подадена от П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х.. Те считат, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по чл.280, ал.2 от ГПК – определение №647 от 26.11.09г. по ч.гр.д.№655/09г. на ВКС, І ГО; определение №30/29.02.10г. по гр.д.№1617/09г. на ВКС, І ГО; определение №31 от 25.02.10г. по гр.д.№1517/09г. на ВКС, І ГО, определение №135 от 11.03.10г. по ч.гр.д.№83/10г. на ВКС, І ГО, определение №295 от 28.05.09г. по ч.гр.д.№266/09г. на ВКС, І ГО; определение №93 от 04.03.10г. по ч.гр.д.№96/10г. на ВКС, І ГО; определение №42 от 09.03.10г. по гр.д.№1785/09г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството С. В. Г., Е. З. Г., К. В. Г., В. З. Д., З. Й. Д. и Ф. Г. Д. оспорват жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност развиват в писмен отговор. Претендират и заплащане на разноските за частното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С изменението на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В §25 към ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е въведено правилото, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под висящи производства пред ВКС следва да се разбират тези, по които касационната жалба е подадена преди влизане в сила на посоченото изменение на ГПК. В §26 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е указано, че този закон влиза в сила от деня на обнародването му – т.е. от 21.12.2010г., с изключение на конкретни текстове, сред които обаче не попада този, с който е изменен чл.280, ал.2 от ГПК. Това означава, че по стария ред се разглеждат всички касационни жалби, подадени преди 21.12.2010г., а по новия ред – касационните жалби, подадени на 21.12.2010г. и след тази дата.
В настоящия случай касационната жалба срещу решението по гр.д.№2255/10г. на Варненския окръжен съд е подадена на 25.03.2011г., следователно допустимостта и следва да се преценява при условията на чл.280, ал.2 от ГПК, след изменението му с ДВ бр.100/2010г. Същественото при това изменение е това, че законодателят е заменил критерия за допустимост на касационното обжалване – вместо обжалваем интерес, вече се преценява цената на предявения иск. При определяне на цената на иска по вещни дела пък е от значение кога е подадена исковата молба. За искови молби, подадени при действието на ГПК /отм./, меродавна е разпоредбата на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./, според която цената на иска е равна на ? от данъчната оценка. При искови молби, подадени при действието на ГПК от 2007г., меродавна е разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, според която цената на иска е данъчната оценка.
В настоящия случай искът за собственост е предявен на 21.11.07г., при действието на ГПК /отм./. Следователно цената на иска е ? от данъчната оценка или 1868,35лв., както правилно е приел предходният тричленен състав на ВКС. Тази сума е под прага на чл.280, ал.2 от ГПК в актуалната му редакция, която е приложима в случая, затова правилно касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане.
Практиката на ВКС, на която се позовават жалбоподателите, е постановена при действието на чл.280, ал.2 от ГПК, преди изменението му с ДВ бр.100/2010г., затова е неотносима към настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №314 от 20.09.2011г. по ч.гр.д.№881/11г. на ВКС, ІІ ГО.
ОСЪЖДА П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. да заплатят на С. В. Г., Е. З. Г., К. В. Г., В. З. Д., З. Й. Д. и Ф. Г. Д. сумата от 150лв. – разноски за производството по настоящото дело, съгласно договор за правна помощ от 31.10.11г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: