О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
С., 15.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №316 от 17.11.11г. по ч.гр.д.№476/11г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение №789 от 17.10.11г. по гр.д.№240/11г. на Чепеларския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от В. С., Е. С. и А. С. срещу Г. А. и Й. Й. иск за определяне на границата между два съседни урегулирани поземлени имота, съобразно местоположението и по плана на [населено място] от 1962г. и изменението му от 1976г.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.53, ал.2 от ЗКИР. Тъй като същият спор вече е бил разрешен с влязло в сила решение, новият процес е недопустим. Прието е за неоснователно възражението на ищците, че не им е дадена възможност да вземат становище по писмения отговор на ответниците. Съдът се е аргументирал с това, че в ГПК не е предвидена възможност за двойна размяна на съдебните книжа.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците. Те поддържат, че предявеният от тях иск е по чл.109а от ЗС, а не по чл.53, ал.2 от ЗКИР, поради което влязлото в сила решение по предходното дело не съставлява процесуална пречка за разглеждане на новия иск. Всички спорни въпроси по допустимостта на иска следвало да бъдат разрешени в един състезателен процес, а не предварително, преди даване ход на делото. Правната квалификация по чл.109а от ЗС обосновават с действието на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, като поддържат становището, че измененията на дворищнорегулационния план на [населено място] след 1976г. не са били приложени и отчуждителното им действие по отношение на собствения им имот е отпаднало.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси:
1.”Неточно прилагане на закона, като това не е закона, който следва да се приложи, а приложеният закон е неправилно приложен – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Още – избягване на закона, който трябва да се приложи – чл.109а от ЗС, вместо чл.53, ал.2 от ЗКИР, а точният закон изобщо не е приложен и не е посочено защо той не е приложим в конкретния случай”.
2.”Нарушение на общозадължителни решения, постановени от ВКС – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК”.
Жалбоподателите са обосновали и становището си, че произнасянето по първия въпрос ще бъде от значение за развитието на правото.
Ответниците в производството Г. А. и Й. Й. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Правният въпрос, който жалбоподателите са свързали с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е неясно формулиран и това само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че се поставят въпросите за разграничаване на исковете по чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.109а от ЗС, както и за разясняване на хипотезите, при които може да се предяви иск по чл.109а от ЗС, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като тези въпроси са изяснени в практиката на ВКС – решение №1191/15.07.09г. по гр.д.№4583/07г. на ВКС, ІV ГО; решение №328/07.07.10г. по гр.д.№286/10г. на ВКС, ІІ ГО и др. Двете предходни инстанции изцяло са се съобразили с тази практика на ВКС. Дадената от ищците правна квалификация на предявения иск не обвързва съда. Доколкото твърденията в исковата молба се свеждат до това, че имотната граница между имотите на ищците и на ответниците е невярно отразена в плана поради неотчитане на обстоятелството, че измененията в ДРП след 1976г. не са били приложени, а искането им се свежда до това „да се определи границата между нас и ответниците както е по плана от 1962г. и изменението от 1976г. и да се осъди общината да нанесе нужните поправки в градския план”, съдът правилно е квалифицирал иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР и това негово решение е в съответствие с практиката на ВКС. Дори промените в ДРП след 1976г. да не са били приложени, както твърдят ищците, този въпрос е относим към основателността на един иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, а не към иск по чл.109а от ЗС. Жалбоподателите не са посочили „общозадължителните” решения на ВКС, в нарушение на които е постановено обжалваното определение, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение №316 от 17.11.11г. по ч.гр.д.№476/11г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: