4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 06.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№601 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1504 от 29.10.2014г. по в.гр.д.№1342 от 2014г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №2135 от 22.04.2014г. по гр.д.№7136/12г. на Варненския районен съд, с което са уважени предявените от Д. Р. К. и Й. Р. И. срещу Г. К. Й. и Х. Г. Х. искове по чл.108 и чл.73, ал.1 ЗС – ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат на ищците владението на процесния апартамент в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес]0, както и да заплатят по 3418,50 лв. обезщетение за лишаване от ползване на апартамента на всяка една от ищците.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на бащата на ищците Р. Д. П., б.ж. на [населено място], починал на 12.11.2009г., закупен от него с нотариален акт №41/1991г. С последващ нотариален акт №34/2005г. Р. П. е продал апартамента на ответниците Г. К. Й. и Х. Г. Х.. С решение №155 от 26.04.2011г. по гр.д.№917/10г. на ВКС, ІV ГО, е прогласена нищожността по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД на договора за покупко-продажба от 2005г., от който черпят права ответниците. Това решение има сила на пресъдено нещо по отношение на страните в настоящото производство. Прието е, че като наследници на Р. Д. П., ищците са станали собственици на процесния апартамент. Ответниците не могат да оспорват основанието за собственост на своя праводател /нотариалния акт №41/1991г./, тъй като от него произтича собственото им фактическо положение на владелци на процесния апартамент. Изложени са и евентуални мотиви, че възражението за нищожност на този нотариален акт е неоснователно. Не е налице нищожност на нотариалното действие по смисъла на чл.472, вр. чл.476, б.”в” и чл.479 ГПК /отм./. Предвиденото в чл.476, б.”в” ГПК изискване в нотариалния акт да се посочи местожителството на лицата, участващи в производството, е с цел установяване на тяхната самоличност по най-пълен начин. В атакувания нотариален акт вместо местожителство е посочен документ за самоличност, който в по-голяма степен индивидуализира страните по сделката, тъй като номерът на документа е уникален. Освен това страните по самата сделка не спорят за неустановяване на самоличността им, а възражението е направено от ответниците, които са трети лица по тази сделка. Не са нарушени и предвидените в чл.479 ГПК /отм./ изисквания за съставяне на нотариален акт при участие глухо лице. Р. П. не е бил напълно глух към момента на продажбата от 1991г. От заключението на вещото лице се установява, че рязкото влошаване на слуха му е настъпило през 1998г., а до пълна глухота се е достигнало едва през 2009г. Към момента на продажбата от 1991г. обаче, Р. П., макар и с намален слух, е можел да възприема говор и затова нотариусът не е бил длъжен да прилага чл.479 ГПК /отм./. По иска с правно основание чл.73, ал.1 ЗС е прието, че макар при закупуването на процесния апартамент през 2005г. ответниците да са придобили качеството на добросъвестни владелци, това качество е отпаднало с предявяването срещу тях на иска по чл.26, ал.2, т.3 ЗЗД, който е бил уважен с влязло в сила решение. От този момент като недобросъвестни владелци те дължат обезщетение на ищците за лишаване от ползване на имота им след смъртта на техния наследодател.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Г. К. Й. и Х. Г. Х..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При действието на чл.472 ГПК /отм./, вр. чл.476, б.”в” ГПК /отм./ следва ли да се приеме, че обективирането на покупко-продажбата на недвижим имот е нищожно поради непосочването в акта на местожителството на участващите в сделката страни. По този въпрос имало противоречива съдебна практика, отразена в определение №1029/04.08.2009г. по гр.д.№625/2009г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №731/14.07.2010г. по гр.д.№392/10г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №359/10.11.09г. по гр.д.№741/09г. на ОС Русе и решение №98/17.06.2009г. по гр.д.№6354/07г. на ВКС, І ГО. Отделно от това разрешаването на посочения въпрос щяло да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците в производството Д. Р. К. и Й. Р. И. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос е определящ за изхода на делото по главния иск с правно основание чл.108 ЗС. От отговора на този въпрос зависи дали ищците са собственици на процесния имот.
Не са налице обаче сочените от жалбоподателите основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения не сочат на противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Напротив, изразено е становище, че нарушаването на изискването на чл.476, б.”в” на ГПК /отм./ за посочване на местожителството на страните по сделката не винаги води до нищожност на нотариалния акт. Изискването за посочване на местожителството на страните има за цел тяхната пълна индивидуализация. Когато в акта са посочени други белези, разкриващи самоличността, като например номерата на техните документи за самоличност и органа, който ги е издал, както и ЕГН, непосочването на местожителството не опорочава нотариалния акт. В този смисъл е посоченото от жалбоподателите решение №98/17.06.2009г. по гр.д.№6354/07г. на ВКС, І ГО. В същия смисъл е и посоченото от жалбоподателите определение №731/14.07.2010г. по гр.д.№392/10г. на ВКС, ІІІ ГО, макар че то е постановено в производство по чл.288 ГПК и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното в настоящото производство решение №1504 от 29.10.2014г. по в.гр.д.№1342 от 2014г. на Варненския окръжен съд е в съответствие с тази практика на ВКС, с уговорката, че в настоящия случай вместо местожителството са посочени само номерата на личните паспорти и органите на МВР, които са ги издали, но не и ЕГН на страните. Независимо от това, посочените индивидуализиращи белези са достатъчни за установяване на самоличността на продавача и купувача по сделката и непосочването на местожителството им не е основание за нищожност на нотариалния акт, както е приел и въззивния съд в съответствие с посочената практика на ВКС. Останалите съдебни актове – определение №1029/04.08.2009г. по гр.д.№625/2009г. на ВКС, ІІІ ГО и влязлото в сила решение №359/10.11.09г. по гр.д.№741/09г. на ОС Русе, разглеждат правния въпрос от един различен ъгъл, който не се поставя по настоящото дело, а именно – дали в нотариалния акт следва да се посочи местожителството или постоянният адрес на лицата. Тъй като този въпрос не възниква по настоящото дело, посочените съдебни актове не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.476, б.”б” ГПК /отм./ е ясна, по нея е формирана практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено и разглеждането на настоящото дело от касационната инстанция няма да доведе до по-различни изводи по прилагането на закона.
С оглед изхода на делото, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноските по делото, възлизащи на 1700лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.14г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1504 от 29.10.2014г. по в.гр.д.№1342 от 2014г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. К. Й. от [населено място], [улица][жилищен адрес]0 и Х. Г. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Д. Р. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]05 и Й. Р. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1700 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: