3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 28.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№30 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С определение №998 от 26.11.13г. по в.ч.гр.д.№282/13г. на Габровския окръжен съд е оставена без разглеждане молбата на Т. К. П. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Съдът е приел, че молителят е следвало да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна най-късно в последното съдебно заседание по делото, но не и в производството по чл.248 ГПК.
Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Т. К. П.. В нея се поддържа, че определението е постановено в нарушение на чл.8 и чл.9 ГПК, тъй като съдът не дал възможност на жалбоподателя да се запознае с приложените към отговора на въззивната жалба документи – пълномощно-договор за правна помощ и списък за направените разноски на насрещната страна, за съществуването на които той не бил уведомен. За направените от ответника разноски жалбоподателят узнал едва с въззивното решение, затова искането му по чл.78, ал.5 ГПК, направено в производството по чл.248 ГПК, било своевременно. Освен това – с въззивното решение били присъдени разноски на ответника в размер на 900лв., без в представеното по делото пълномощно-договор за правна помощ да е отразено реалното заплащане на тази сума и това е нарушение на ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС. Самият договор за правна помощ, инкорпориран в текста на пълномощното, бил нищожен поради липса на основание, тъй като датата на сключването му предхождала датата на постановяване на първоинстанционното решение и датата на подаване на въззивната жалба срещу него. Жалбоподателят развива и оплаквания срещу самото въззивно решение. Счита, че жалбата му следва да бъде разгледана при условията на чл.274, ал.3 ГПК, като се позовава на практика на ВКС, на която според него обжалваното определение противоречи.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а по същество – че е неоснователна. Доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение били приложени с отговора на въззивната жалба и жалбоподателят би могъл да се запознае своевременно с тях. Техническата грешка при изписване на датата на договора за правна защита и съдействие не била основание да се откаже заплащането на адвокатското възнаграждение, още повече, че като частен документ, договорът имал достоверна дата от представянето му в съда.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд.
Жалбата следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Този ред е приложим както за частни жалби срещу определения на въззивния съд, с които той се е произнесъл по същество по направено искане по чл.248 ГПК – в този смисъл т.24 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, така и когато е оставил без разглеждане молба по чл.248 ГПК за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските, какъвто е случаят по настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установена е практика на ВКС, според която възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание по делото. В този смисъл са например определение №22 от 27.01.12г. о т.д.№628/10г. на І ТО; определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ІІ ГО, определение №265/04.07.13г. по ч.гр.д.№3923/13г. на ІІ ГО и др., както и цитираната от въззивния съд практика – определение №13 от 17.01.13г. по гр.д.№1161/12г. на ІV ГО, определение №226 от 16.09.13г. по гр.д.№1358/12г. на ІV ГО. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са призовани в открито съдебно заседание /например по чл.288 ГПК, чл.274 ГПК/, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение би могло да бъде направено в производството по чл.248 ГПК – в този смисъл са например определение №265/30.05.12г. по гр.д.№1419/11г. на ІV ГО, определение №113 от 07.03.13г. по ч.гр.д.№1414/13г. на ІІ ГО и др. Посоченото от жалбоподателя определение №167 от 05.03.12г. по ч.т.д.№119/12г., І ТО, не се отклонява от цитираната по-горе практика, а е в пълно съответствие с нея. Изразът „страната-молител е била лишена от възможността да се запознае със списъка” има предвид именно хипотезата, при която делото не е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, а настоящият случай не е такъв. Останалата практика на ВКС, посочена в частната жалба, е неотносима към настоящото дело, тъй като или в нея не се засяга въпросът за срока за предявяване на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, или този въпрос е разрешен в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС.
Неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателя. Действително, на въззивника не се изпраща препис от писмения отговор на насрещната страна и приложенията към този отговор, но след като делото се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, той има възможност да се запознае с тези документи и своевременно да направи възраженията си по тях, включително и възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В настоящия случай с отговора на въззивната жалба е представено пълномощно-договор, в което е отразено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 900лв., както и списък на разноските и това е достатъчно, за да се приеме в съответствие с т.1 и т.2 на ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, че са били налице условията за присъждането им. В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, това възражение е направено едва по реда на чл.248 ГПК, затова правилно е прието, че то е преклудирано. Наличието на грешка в датата на пълномощното-договор – 02.03.13г. се установява от текста на същия документ, в който се цитира обжалваното решение, което е с по-късна дата – №88/05.03.13г. Очевидно това решение е било известно на страната към датата на изготвяне на пълномощното-договор, което е валидно и поражда своите правни последици.
По изложените съображения обжалваното определение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №998 от 26.11.13г. по в.ч.гр.д.№282/13г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: