О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 08.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№337 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №539 от 05.11.2015г. по в.гр.д.№325/15г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение №185/26.05.2015г. по гр.д.№665/2014г. на Смолянския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. М. Т. и А. М. Т. срещу А. А. О., А. Б. О. и З. Б. О. иск по чл.109 ЗС – ответниците са осъдени да премахнат гараж с площ от 18 кв.м., находящ се в УПИ IV-173,174,177 от кв.23 по плана на [населено място], [община].
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти, включени в общия УПИ IV-173,174,177 – ищците са собственици на имоти №173 и 174, заедно с построените в тях жилищна и стопански постройки, а ответниците са собственици на имот пл.№177, в който се намира процесния гараж. Този гараж е изграден от прекия наследодател на ответниците Б. О. въз основа на разрешение за строеж №384/17.10.1989г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 24.10.1989г. Първоначално гаражът е изпълнен в отклонение от строителните книжа, но към 06.11.2012г. е приведен в съответствие с тях – премахната е част от предната част на гаража и козирката в северната му част. Независимо от това, местоположението на гаража пречи на ищците да упражняват пълноценно правото на собственост върху имота си. Най-малкото отстояние на североизточния ъгъл на гаража до входната врата на стопанската постройка в имот пл.№174 е 0,75м. Това възпрепятства достъпа на животните, които ищците отглеждат в тази сграда, както и обслужването и почистването и – вкарване на храна за животните и изхвърляне на торта. Малкото отстояние пречи и на превозването с животни на сено и други вещи до другата селскостопанска постройка на ищците, до която се достига през същия отвор. При валеж водата, която пада на покрива на гаража, пръска и мокри стената на стопанската сграда на ищците, по която е започнало да се появяват лишеи. Прието е за невярно твърдението на ответниците, че ищците са намалили отстоянието между гаража и стопанската сграда чрез преустройство, с което са увеличили площта и. Съдът се е позовал на данните по кадастралния план от 1961г., според който стопанската сграда на ищците е със същите контури, каквито са и сега, като северозападната и част тогава е била все още на основи. Обсъдено е и признанието на ответника А. О., че в сегашния си вид тази сграда съществува повече от 35 години, още преди построяването на гаража. Тези данни се потвърждават и от съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице, което е проследило данните по кадастралните планове от 1961г. и 1988г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците А. О., А. О. и З. О..
Жалбоподателите поддържат, че ищците не са установили елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС и по-точно – че процесният гараж им пречи да упражняват правото си на собственост. Акцентират върху обстоятелството, че понастоящем гаражът съответства на строителните книжа, както и че според вещото лице дъждовната вода не се стича от гаража върху стопанската постройка на ищците. Считат, че съществуващото отстояние между двете сгради от 0,75 м. е достатъчно и не пречи на ищците да отглеждат животни, а освен това те са намалили това отстояние, като са разширили стопанската си сграда. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1. Приложима ли е защитата по чл.109 ЗС, когато по делото не е доказано, че с посочените в исковата молба действия се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. 2. Следва ли при постановяване на решение по иск с правно основание чл.109 ЗС да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на правната норма. 3. Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена с нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на ищците. 4. Допустим ли е като способ за защита искът по чл.109 ЗС срещу неоснователни действия, с които се засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права. Ответниците в производството М. М. Т. и А. М. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е некоректно поставен, тъй като не съответства на безспорно установените данни по настоящото дело за местоположението на процесния гараж и отстоянието му на 0,75 м. от вратата на стопанската постройка на ответниците, която е съществувала още преди строителството на гаража. Обжалваното въззивно решение не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение №57/26.03.13г. по гр.д.№907/12г. на ВКС, II ГО, според което, за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС, ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняването на правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. В настоящия случай е установено по безспорен начин, че процесният гараж е изграден от прекия наследодател на ответниците Б. О., а преченето произтича от факта на местоположението му, което е на недопустимо малко отстояние от вратата на съществуваща към момента на строителството стопанска сграда на ищците, в която се отглеждат животни. Тази стопанска сграда има същите контури, каквито е имала още от 1961г., макар северозападната и част тогава да е била все още на основи. Обратно – от скиците към експертизата на вещото лице се установява, че гаражът в имота на ответниците не съвпада с очертанията на старата стопанска сграда, която е съществувала в имота им и която е съборена. Н. гараж е изместен към имота на ищците и намалява съществувалия проход между двата имота, обединени в общ парцел. Отстоянието между старата стопанска сграда на ответниците и стопанската сграда на ищците е било по-голямо и не е създавало пречки, докато намаленото отстояние между новия гараж и стопанската сграда на ищците създава затруднения и пречки. Вторият въпрос е определящ за изхода на делото, но по него също няма противоречие с посочената практика на ВКС. В решение №33 от 06.04.2010г. по гр.д.№27/09г. на ВКС, II ГО е прието, че само фактът на изграждане на постройка в съсобствения имот от единия съсобственик не предполага уважаване на предявения срещу него от другия съсобственик иск по чл.109 ЗС и че следва да се установят всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно – че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение не влиза в противоречие с посоченото решение на ВКС. В настоящия случай преченето е установено по един несъмнен начин, в съответствие с приетото от ВКС. Ако гаражът на ответниците беше построен на достатъчно отстояние от стопанската сграда на ищците, не би имало пречене и съответно – основание за премахването му като резултат от уважаване на иска по чл.109 ЗС. По същите съображения няма противоречие и с решение №229 от 15.06.10г. по гр.д.500/2009г. на ВКС, II ГО, което е аналогично на решение №33 от 06.04.10г. по гр.д.№27/09г. на ВКС, II ГО. Различието в крайния резултат по делата произтича от различните факти по тях, а не от разлика в прилагането на материалния закон. Третият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставя проблем за психическия дискомфорт, какъвто не възниква или поне не е решаващ по настоящото дело. Към този въпрос е представено решение №150 от 25.05.2011г. по гр.д.№551/2010г. на ВКС, II ГО, в което е прието, че действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена с нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот, особено ако представляват по естеството си административна дейност. Решението има за предмет иск по чл.109 ЗС, с който се цели премахване на гробищен парк, разположен в съседство с имота на ищеца. Искът е отхвърлен по изложените съображения. Както фактическите обстоятелства, при които е постановено решението на ВКС, така и правните изводи, нямат връзка със спора по настоящото дело, по което са налице обективни пречки за ползване на имота на ищците, а не само психически дискомфорт. Ето защо липсва противоречие между двете решения, което да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Липсва противоречива практика и по четвъртия въпрос. В решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I ГО е прието, че искът по чл.109 ЗС по своя характер е вещен иск, насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение и че този иск е недопустим способ за защита срещу неоснователни действия, с които се застрашават или засягат други имуществени и неимуществени права. Решението има предвид хипотеза, при която в съсобствен имот единият от съсобствениците е построил сграда /гараж/, за която не е установено да пречи на другия съсобственик при упражняване на неговите права върху общата вещ. П. по смисъла на чл.109 ЗС идва от неправомерното използване на преустроения гараж за развиване на производствена дейност – фурна за хляб, при което възниква наднормен шум, вибрации, неприятни миризми. Затова като резултат искът по чл.109 ЗС е уважен в частта, с която се иска преустановяване на производствената дейност, но не и в частта, с която се иска събарянето на гаража, тъй като сам по себе си той не пречи на другия съсобственик да упражнява правата си, доколкото не е построен в частта от имота, която му е разпределена за ползване. Настоящият случай е друг, тъй като преченето по смисъла на чл.109 ЗС идва от самото местоположение на гаража и единственият начин да се премахне това пречене е като се премахне самият гараж. Липсва противоречие както между фактическите обстоятелства по двете дела, така и по правните изводи, затова не възниква и соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По същите съображения няма противоречие и с решение №139 от 25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на ВКС, I ГО, с което се приема, че защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Както бе посочено по-горе, в настоящия случай неправомерното въздействие върху имота на ищеца може да бъде преодоляно само с премахване на спорния гараж, ето защо искането за премахването му не надхвърля целта на търсената защита.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство – 1200лв. по договор за защита и съдействие от 14.01.2016г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №539 от 05.11.2015г. по в.гр.д.№325/15г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. О., А. Б. О. и З. Б. О., тримата от [населено място], [община], да заплатят на М. М. Т. и А. М. Т. от [населено място], [община], сумата от 1200лв. разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: