О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София 09.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№145 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.396 от ГПК.
С определение от 26.01.2012г. по в.гр.д.№17070/11г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на Г. В. Х. за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.108 от ЗС, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: отнемане от ответника на владението на процесните сгради и съответната част от терена и предаването им за пазене на молителя или на трето лице, както и постановяване имотът да бъде ограден, а евентуално – съдът да забрани достъпа на ответника и на всички свързани с него лица до процесните сгради или да постанови ответникът да спре тяхното разрушаване. В. съд е приел, че липсва обезпечителна нужда, тъй като в самата молба за допускане на обезпечение се сочи, че разрушаването на сградите е предприето от неизвестни лица. Липсват доказателства, че предприетите действия са от ответника или по негово поръчение. Освен това – посочените обезпечителни мерки са неподходящи. С тях се цели отстраняване на ответника от имота, което по своята същност би бил резултатът от уважаването на иска.
Частна жалба срещу това определение е подадена от молителя Г. В. Х.. В подкрепа на твърденията си, че насрещната страна по спора [фирма] е извършила действия по разрушаването и извозването на отпадъците за сгради № 1 и 6, представя нотариално заверени показания на К. Й. К., както и писмо на СО, район С. към изх.№94 Г-51-11/27.01.12г. Поддържа молбата за допускане на обезпечение само по отношение на сграда №2, тъй като останалите две сгради вече били съборени. Иска налагане на следните обезпечителни мерки: да се забрани на ответника [фирма], както и на Столична община, извършването на всякакви действия по разрушаване на сграда №2, както и да се постанови ограждането на имота за сметка на молителя и назначаването на пазач на сградите и земята. Иска събиране на доказателства – да се снабди с удостоверение от СО – район С., от което да е видно дали има издадено разрешение за разрушаване на името на [фирма], както и констативен протокол №2-94 Г-51/19.01.12г.; да бъде осигурен достъп до документи на [фирма], за да се установи дали му е възложено събаряне на процесните сгради, както и да бъдат предоставени копия от документите, съставени от полицейските органи, присъствали на разрушаването на сградите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
Молителят Г. В. Х. е ищец по иск с правно основание чл.108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване владението на дворно място от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл.№311 от кадастралния план на [населено място], местност „Студентски град – 4 км.” и част от УПИ ІІ, отреден за Л.-Р и озеленяване, кв.17 по регулационния план на [населено място], местност „Комплекс Б. – 4 км.”, заедно с построените в него три сгради с фабричен комин: масивна едноетажна фабрична сграда със застроена площ от 1150 кв.м.; масивна сграда със застроена площ от 470 кв.м.; масивна сграда на два етажа със застроена площ от 280 кв.м., масивна едноетажна сграда със застроена площ от 60 кв.м. Ответник по този иск е [фирма].
С решение №345 от 05.12.2011г. по гр.д.№1551/2010г. на ВКС, ІІ ГО е отменено отхвърлителното решение на въззивния съд по този спор и делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на най-целесъобразния начин, по който следва да стане отделяне на старата сграда №1 и свързаната с нея сграда №2 по скицата на стр.№222 от първоинстанционното производство /за които съставът на ВКС е приел, че са собственост на ищците/ от пристроените след национализацията части както и за определяне на прилежащите площи към сгради №1, 2 и 6.
От представеното в настоящото производство копие от писмо на СО, район С. към изх.№94 Г-51-11/27.01.12г. се установява, че по повод сигнал за събаряне на процесните сгради, Столична община е извършила проверка. В нея представляващият ответното дружество [фирма] е заявил, че вследствие лошото състояние на сградите и обилния снеговалеж, в периода около 30.12.2011г. е настъпило самосрутване на част от тези сгради и за избягване на инциденти от фирмата са предприети незабавни мерки по обезпечаване на района и разчистване на засегнатите сгради.
При тези данни настоящият състав приема, че молбата за допускане на обезпечение е частично основателна. С оглед постановеното от ВКС решение по спора следва да се приеме, че предявеният иск е вероятно основателен по отношение на част от сграда №1, за сгради №2 и №6, както и прилежащия терен, който обаче все още не е установен чрез експертиза. Налице са и данни за събаряне на части от сграда №1 и на сграда №6, в което участва ответното дружество [фирма]. Затова искането за допускане на обезпечение е основателно, но само по отношение на ответника [фирма]. По отношение на Столична община, която не е страна по делото, искането е неоснователно. Поддържаната в настоящото производство обезпечителна мярка е подходяща само в първата си част – да се забрани на ответника да предприема всякакви действия по събаряне на сграда №2. Във втората си част искането е неоснователно, тъй като мярката ограждане на терена и назначаване на пазач за сметка на молителя е неподходяща, още повече, че по делото все още липсват данни за прилежащия терен към спорните сгради. Не следва да се уважава искането за събиране на допълнителни доказателства, тъй като те са неотносими към подадената молба, а и по делото няма данни за издадена заповед по чл.195, ал.6 ЗУТ за премахване на процесните сгради.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 26.01.2012г. по в.гр.д.№17070/11г. на Софийски градски съд в частта, с която е отказано допускане на обезпечение на предявения иск по отношение на сграда №2, означена на скица-приложение №2 към заключението на вещото лице арх.Х. П. от 18.02.2005г., приложена на стр.222 по гр.д.№21785/2003г. на Софийски районен съд, 49 с-в, и вместо него постановява:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Г. В. Х., С. Х., В. У. Х. Шилинг, К. Х. Шилинг, О. Х. Шилинг, Е. К. П., Д. С. Атанасова, М. Б., М. Л., К. К. С., Е. К. П. срещу [фирма] иск по чл.108 от ЗС – отстъпване на собствеността и предаване владението на дворно място от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл.№311 от кадастралния план на [населено място], местност „Студентски град – 4 км.” и част от УПИ ІІ, отреден за Л.-Р и озеленяване, кв.17 по регулационния план на [населено място], местност „Комплекс Б. – 4 км.”, заедно с построените в него три сгради с фабричен комин: масивна едноетажна фабрична сграда със застроена площ от 1150 кв.м.; масивна сграда със застроена площ от 470 кв.м.; масивна сграда на два етажа със застроена площ от 280 кв.м., масивна едноетажна сграда със застроена площ от 60 кв.м., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: ЗАБРАНА на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.11, да извършва лично или чрез трето лице действия по събарянето на сграда №2, означена на скица-приложение №2 към заключението на вещото лице арх.Х. П. от 18.02.2005г., приложена на стр.222 по гр.д.№21785/2003г. на Софийски районен съд, 49 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: