О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 30.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3749 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №І-50-104/14.11.11г. по гр.д.№56965/2009г. на Софийския районен съд е отхвърлено предявеното от А. В. Д. против М. В. Д. и В. В. Д. искане по чл.32, ал.2 ЗС за назначаване на управител на съсобствените между страните 381 949 бр. поименни акции от капитала на [фирма]. Районният съд е приел, че разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС е неприложима при съсобствени акции, за които се отнася уредбата на ТЗ и по-специално – текстът на чл.177 ТЗ.
С решение №8341 от 12.12.12г. по гр.д.№5587/12г. на Софийски градски съд е обезсилено посоченото решение на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено като недопустимо. Прието е, че по реда на чл.32, ал.2 ЗС не могат да се разрешават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползване на общата вещ. В случая има преюдициален по отношение на производството по чл.32, ал.2 ЗС спор за собственост на процесните акции във връзка с оспорване наследствените права на А. Д..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Д.. Жалбоподателят поддържа, че няма висящ спор за собственост, който да е пречка за разглеждане на искането по чл.32, ал.2 ГПК, а и въззивният съд не е посочил в своето решение кой спор има предвид. Има висящо дело по чл.118, ал.2 КМЧП за признаване в Република България на решение от 04.07.1983г. на РС Еберсберг, Ф. за допуснато осиновяване на А. Д., но не и спор за собственост на наследствените акции.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. В случай, че се твърди, че производството по назначаване на управител на обща вещ е преюдициално обусловено от спор за собственост на тази вещ, какъв по вид и основание иск следва да е предявен, за да е налице спор за собственост, каква трябва да е правната квалификация на иска.
2. Кой е висящият спор за собственост според Софийски градски съд в обжалваното решение, кои са страните, каква е правната квалификация.
3.Може ли производство по екзекватура да се приеме за спор за собственост между съсобственици.
Ответникът в производството В. В. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответникът М. В. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос се свежда до това каква правна квалификация могат да имат споровете за собственост. Този въпрос не е определящ за изхода на делото, нито пък е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съдебната практика няма колебания кои са исковете за собственост и каква е тяхната правна квалификация, затова не се налага този въпрос да бъде разискван от ВКС по повод конкретното дело. Определящият правен въпрос, който обаче не е поставен от жалбоподателя и не може да бъде служебно поставен от ВКС, съобразно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, е за това дали е допустимо в производството по чл.32, ал.2 ЗС да се разрешават спорове да собственост. Този въпрос също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е разрешен в ТР №13/10.04.2013г. по т.д.№13/12г. на ОСГК на ВКС. По-същественото в случая обаче е това, че се иска по реда на чл.32, ал.2 ЗС да бъде назначен управител на съсобствени поименни акции. В производството по чл.32, ал.2 ЗС се разрешават спорове между съсобствениците за начина на ползване и управление на общи вещи. Основната характеристика на поименните акции не е в това, че те също представляват вещи, а в това, че материализират права, основните от които са правото на глас в ОС на АД, право на дивидент и ликвидационен дял – чл.181 ТЗ. Разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС е част от вещното право и не може с нея да се разрешават въпроси, които се уреждат от търговското право. Недопустимо е в производство по чл.32, ал.2 ЗС съдът да разрешава въпроса кое лице да упражнява правата, произтичащи от съсобствени поименни акции, след като има специална уредба в чл.177 ТЗ, според която в тези случаи правата се упражняват заедно от съсобствениците, които определят пълномощник. Липсата на уредба в ТЗ как следва да се процедира при невъзможност да се определи пълномощник не може да бъде преодоляна чрез прилагане на институт от вещното право. Невъзможността да се постигне съгласие по чл.177 ТЗ в случая произтича от това, че не е разрешен основният спор за наследство между синовете на починалия собственик на акциите – Владимир Д. и по-конкретно – дали синът му А. Д. има право на наследствен дял, в случай че действително е осиновен с решение от 04.07.1983г. на РС Еберсберг, Ф. и какви са последиците на това решение. Разрешаването на този спор не може да бъде избегнато чрез производство по чл.32, ал.2 ЗС.
Вторият въпрос в изложението към касационната жалба не е правен, а фактически, а третият въпрос има еднозначен отговор и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова по тях също не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8341 от 12.12.12г. по гр.д.№5587/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: