О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 21.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№5916 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №256 от 14.07.14г. по гр.д.№2766/14г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на С. И. Т. срещу решение от 10.02.14г. по гр.д.№270/13г. на Окръжен съд Монтана.
Съставът на ВКС е приел, че предмет на отрицателния установителен иск е спор за собственост е недвижим имот с данъчна оценка от 3 100,80лв., а пазарната цена на имота, определена от независим оценител, е 360лв. Цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е под 5000лв. и затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от С. И. Т..
Жалбоподателката счита, че изискванията на глава осма ГПК /такси и разноски/ не са императивни по отношение на глава двадесет и втора /касационно обжалване/. Преценката, която се извършва по чл.280, ал.2 ГПК, е по критерий „обжалваем интерес”. Този интерес в случая се определял от продажната цена на имота, вписана в нотариален акт от 2001г., която е в размер на 12 500лв. и ВКС бил длъжен да се съобрази с тази цена. ВКС нямал практика по прилагането на чл.280, ал.2 ГПК, обжалваемият интерес не бил обвързан с цената на иска, определена от първата инстанция.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва частната жалба. Счита, че тя е недопустима предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, евентуално – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, на която се позовава ответникът, не намира приложение по отношение на обжалваното определение на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в действащата му редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Цената на иска се определя по правилото на чл.69 ГПК в зависимост от вида на предявения иск.
Неоснователно е виждането на жалбоподателката, че разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК няма отношение към текста на чл.280, ал.2 ГПК. На първо място – критерият „обжалваем интерес”, който бе въведен от законодателя в първоначалната редакция на чл.280, ал.2 ГПК и за който няма легална дефиниция, бе изоставен с изменението на текста с ДВ бр.100/2000г. Новата редакция на този текст, която е приложима в случая, свързва прага на касационно обжалване с цената на иска. Постоянната практика на ВКС по прилагането на тази разпоредба приема, че е меродавна цената на иска, определена по правилото на чл.69 ГПК към момента на подаване на исковата молба. В този смисъл са например определение №352 от 23.07.2013г. по ч.гр.д.№3604/13г. на І ГО, определение №232 от 02.05.12г. по ч.гр.д.№170/12 та І ГО, определение №227 от 08.04.2013г. по ч.гр.д.№2358/13г. на ІV ГО и др. В съответствие със закона и с посочената практика предходният тричленен състав на ВКС е приел, че в случая цената на иска се определя от данъчната оценка на спорния имот и тя е под 5000лв. Продажната цена на имота е неотносима към разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и правилно не е съобразена от предходния тричленен състав.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №256 от 14.07.14г. по гр.д.№2766/14г. на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: