О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1497 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.03.2012г. по гр.д.№2017/06г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение №1483 от 20.07.12г. по същото дело, е отменено решението от 30.12.05г. по гр.д.№3254/98г. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, предявени от Люля А. Ш. /починала в хода на процеса и заместена от Неделя П. Ш., И. П. В. и К. П. В./, Ц. К. К. /починала, заместена от М. П. К. В./, А. Г. Л. /починала, заместена от В. Г. Л./, В. Г. Л. /починала, заместена от Люля А. Ш., К. П. В. и И. П. В./, А. Б. К.-А. /починала, заместена от М. Б. А. и А. А./, Л. Б. Ф. /починала, заместена от Жива И. Ф./ срещу П. В. К., И. В. Ц. и Г. М. М. / починал, заместен от А. Д. М., М. Г. М. и С. М. М./, относно имот от 4900 кв.м., образуван от имоти пл.№996 с квадратура от 1030 кв.м.; пл.№996г с квадратура от 1030 кв.м.; пл.№1298 с квадратура 1030кв.м.; пл.№1299 с квадратура 1030 кв.м.; пл.№1372 с квадратура 633 кв.м. и още 147 кв.м. без планоснимачен номер, оцветен в охра и ограничен от цифрите 15, 16, 17, 18 и 19 на скицата, изготвена от вещото лице Б. Х., намираща се на стр.68 от въззивното производство.
Въззивният съд е приел, че по иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ няма формирана сила на пресъдено нещо с решенията по гр.д.№4971/03г. на СРС; гр.д.№1250/1993г. на СРС; гр.д.1255/1993г. на СРС и 4346/98г. на СРС, тъй като липсва обективен и субективен идентитет по делата. Затова този иск е процесуално допустим. Той обаче е неоснователен, тъй като няма доказателства за идентичност между лицето И. П. В., посочено от ищците като техен наследодател и лицето И. П. В., както фигурира по част от документите, свързани с одържавяване на имота. Освен това няма данни ответниците да владеят спорния имот и по тази причина също не може да се уважи ревандикационният иск срещу тях.
Касационни жалби срещу въззивните решения са подадени от ищците.
Те считат, че в частта по иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ основното решение е процесуално недопустимо, тъй като предмет на такъв иск може да бъде само гражданскоправна сделка, но не и административен акт за разпореждане на държавата с имот, подлежащ на реституция по ЗВСОНИ.
Поддържат, че въззивното решение е неправилно в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност. Процесният имот не е бил одържавен от И. В., който е починал още през 1931г., а от неговите наследници, съответно – той е възстановен в патримониума на наследниците му. Замяната по ЗТПС, по силата на която имотът е бил даден на праводателя на ответниците С. Ч., е била отменена и впоследствие замененият имот на Ч. е бил одържавен по ЗОЕГПНС, след което е възстановен на наследниците му по силата на чл.1 ЗВСОНИ. Не била зачетена силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по отношение на части от процесния имот. И на последно място – ответниците никога не са оспорвали, че владеят процесния имот, но дори това да не беше така, искът за собственост би следвало да се уважи поне в установителната му част.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. Допустим ли е иск по чл.7 ЗВСОНИ, когато държавата след одържавяването на имота по предвидените в ЗВСОНИ способи се е разпоредила с него с административен акт, а не с гражданскоправна сделка;
2. Обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо на влезли в сила решения по отношение на части от спорния имот, ако те са основани на същите правопораждащи факти;
3. Дали силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по отношение на установителнии осъдителни искове, предявени от част от ищците в настоящото производство срещу ответниците обвързва останалите ищци, които черпят права от същото правоотношение;
4. По какъв начин следва съдът да прецени дали е налице обективно тъждество между предмета на влезлите в сила решения по установителни и осъдителни искове и предявения в настоящото производство ревандикационен иск;
5. Допустимо ли е съдът да отхвърли иска на едно невъведено от ответниците възражение и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес; 6. Длъжен ли е съдът да отдели спорните от безспорните факти;
7. Длъжен ли е съдът да обсъди по реда на чл.188 ГПК /отм./ всички представени по делото съдебни решения и доказателства, при въведено твърдение за разрешаване на спора относно притежаваното право на собственост по предявения иск по чл.108 ЗС
8. В кои случаи следва да се приеме, че е налице субективно тъждество между страните по две дела;
9. Налице ли е съмнение относно идентичността на имената, когато разликата в имената между посоченото в исковата молба и документите за собственост е само в бащиното и какви са процесуалните способи за установяване на идентичност на имената.
10. Налице ли е съмнение относно идентичността на имената, когато разликата в имената между посоченото в исковата молба и документите за собственост, или е налице несъответствие между твърденията и доказателствата, приложени за установяването му, което представлява порок на исковата молба и длъжен ли е съдът да даде указания за отстраняване на това несъответствие.
11. Дали съдът дължи уважаване на иска по чл.108 ЗС в установителната му част, ако го отхвърля в осъдителната като недоказан.
Ответниците в производството П. В. К., И. В. Ц., А. Д. М., М. Г. М. и С. М. М. не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по първия, втория и петия въпрос, които са значими за изхода на правния спор и по които има противоречива практика.
Не следва да се допуска касационно обжалване по решението, постановено в производство по чл.247 ГПК. В касационната жалба и в изложението към нея не са поставени оплаквания и правни въпроси, относими към това решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2012г. по гр.д.№2017/06г. на Софийския апелативен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 129,76 лв. и да представят по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1483 от 20.07.12г. по гр.д.№ 2017/06г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: