О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
С., 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.318 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №5054 от 09.11.2010г. по гр.д.№6479/09г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 06.10.08г. по гр.д.№12687/05г. на Софийски районен съд, е признато за установено по отношение на Н. С., Н. Г., М. Ц., Б. С., В. Г. и „В. ІІ” О., че ищците М. Д. и С. Д. са собственици на апартамент №7, вх.А на жилищната сграда в [населено място], [улица], № 6-8-10, въз основа на реализирано право на строеж.
Въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение между същите страни, с което е бил отхвърлен предявеният от ответниците в настоящото производство Н. С., Н. Г., М. Ц., Б. С., В. Г. и „В. ІІ” О. отрицателен установителен иск – че М. Д. и С. Д. не са носители на право на строеж за същия апартамент №7. Решението обвързва страните със сила на пресъдено нещо, че към датата на приключване на предходното дело във въззивната инстанция – 09.11.09г., М. и С. Д. са били носители на право на строеж за спорния апартамент. Прието е, че секцията, в която се намира този апартамент, е била изградена в груб вид на 15.02.07г., когато е издадено разрешение за ползването и от началника на РДНСК, следователно към този момент притежаваното от М. и С. Д. право на строеж се е трансформирало в право на собственост. Ответниците – физически лица са във владение на апартамента, което осъществяват чрез втория строител „Вита ІІ” О.. Те обаче нямат противопоставими права върху този имот. Исковата молба по предявения от тях иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за учредяване на право на строеж на първия строител на сградата [фирма] е вписана след вписване на нотариалния акт, с който ищците са закупили от това дружество правото на строеж върху процесния апартамент. Затова владението на ответниците върху апартамента е без правно основание. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „В. ІІ” О.. Дружеството счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове. Ако се приеме, че това решение е допустимо, жалбоподателят иска спиране на касационното производство до постановяване на ТР на ОСГК на ВКС по въпроси, свързани с погасяване на правото на строеж, когато е учредено за сграда, съдържаща множество обекти.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроси, свързани с упражняването на правото на строеж за сграда, в която се намират множество различни обекти – решение №57 от 04.03.10г. по гр.д.№17/09г. на ВКС, първо гр.отд., и решение №1477/28.12.06г. по гр.д.№2141/05г. на четвърто гр.отд., в които е прието, че при прехвърляне на право на строеж не започва да тече нова давност по чл.67 от ЗС, както и че правото на строеж не се счита за реализирано и не се трансформира в право на собственост, преди да бъде построена цялата сграда. Посочена е и практика на СРС и СГС в същия смисъл. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се пъддържа по въпросите, по които е повдигнато искане за произнасяне с ТР на ОСГК на ВКС по т.гр.д. №1/2011г.
Ответниците в производството М. Н. Д. и С. С. Д. оспорват жалбата. Позовават се на влязлото в сила решение между същите страни по въпроса за принадлежността на правото на строеж върху спорния по делото апартамент. Считат, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси действително са определящи за изхода на конкретното дело, тъй като искът за собственост на процесния апартамент се основава на твърдения за притежавано и реализирано право на строеж, а възраженията на ответниците са за погасяване на това право при условията на чл.67 от ЗС. Тези въпроси обаче са решени със сила на пресъдено нещо, която обвързва страните – решение от 13.04.07г. по гр.д.№3050/06г. на СГС, потвърдено с решение №1124 от 20.10.08г. по гр.д.№4779/07г. на ВКС, второ гражданско отделение. При разглеждане на настоящото дело съдът няма възможност да постанови нещо различно по преюдициалния въпрос за принадлежността на правото на строеж на ищците към датата, към която то е установено със сила на пресъдено нещо – 09.11.2009г. Ето защо противоречивата съдебна практика по поставените правни въпроси не може да бъде съобразена по настоящото дело и не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и да се изчака постановяването на тълкувателно решение на ВКС по спорните въпроси, тъй като по конкретното дело те са решени със сила на пресъдено нещо.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5054 от 09.11.2010г. по гр.д.№6479/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: