6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 24.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4170 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1090 от 04.06.2015г. по в.гр.д.№326/15г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №6099 от 17.12.2014г. по гр.д.№647/2014г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. И. срещу Д. Н. Н. иск за делба на апартамент и паркомясто, находящи се в [населено място], [улица], ет.2.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Процесният имот е закупен през 2008г. от М. В. Н., по време на брака и с ответника Д. Н. Н.. На 06.05.2008г. М. и Д. са сключили предварителен договор за продажба на процесния имот с дъщеря си Н. Д. Н.. По искане на Н. А. Н., син на ищцата И. Н. И., е допуснато обезпечение на предявен от него паричен иск срещу М. В. Н., чрез налагане на възбрана върху ? от същия имот. В. е вписана на 17.06.2010г. При проведено принудително изпълнение върху тази ? ид.част от имота, тя е възложена на взискателя Н. Н. с постановление от 02.09.2013г. по изп.д.№20138070400233, вписано на 11.11.2013г. Н. Н. е дарил същия имот на майка си И. Н. И. с нотариален акт, вписан на 17.12.2013г. През 2013г. Н. Д. Н. е завела срещу родителите си Д. Н. Н. и М. В. Н. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор между тях за окончателен. Искът е уважен с влязло в сила решение №2387 от 19.11.13г. по гр.д.№2254/2013г. на Варненския окръжен съд. На 20.01.2014г. И. Н. И. е завела срещу Д. Н. Н. иск за делба на апартамента и паркомястото, като е твърдяла, че те са съсобствени между нея и ответника при равни квоти.
При тези данни въззивният съд е отхвърлил иска за делба с мотив, че съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД е произвело вещно действие по отношение на онази ? ид.част от процесния имот, която Д. Н. Н. е притежавал по силата на съпружеската имуществена общност и която не е била засегната от проведеното изпълнително производство. Собственик на тази ? ид.част е Н. Н.. Тъй като И. И. е насочила иска си за делба срещу Д. Н., а не срещу Н. Н., той е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата И. Н. И.. Тя се позовава на обстоятелството, че производството по предявения от нея иск за делба е било прекратено поради това, че не е конституиран надлежен ответник, но с определение №328 от 03.10.2014г. по ч.гр.д.№4300/2014г. на ВКС, ІІ ГО, прекратяването е отменено и делото е върнато за разглеждане по същество. Счита, че въззивното решение противоречи на определението на ВКС. Развива довод, че след като продавачи по предварителния договор от 06.05.2008г. са и двамата съпрузи, те са се разпоредили общо с целия имот, който притежават в СИО, тази общност е прекратена на 11.11.2013г., когато е вписано възлагателното постановление в полза на Н. Н. и към този момент СИО не е съществува, поради което конститутивният ефект на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, постановено на 19.11.13г. не може да настъпи по отношение на целия имот, а не само за ? ид.част от него. Затова към настоящия момент съсобственици на процесния имот били тя и Д. Н. и предявеният от нея иск за делба е основателен и следва да бъде уважен.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Едно конститутивно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД с предмет, лимитиран от предварителен договор – страни, предмет и цена – разпореждане със СИО, може ли изобщо да настъпи за приобретателя, когато към момента на разпореждането със СИО тя е прекратена и не съществува в гражданския оборот – т.е. при липса на предмет … и да се обсъжда конститутивен ефект с други страни само ответника и третото лице и друг предмет – ? ид.част от процесния имот”.
2. „При наложена възбрана 2010 г. върху дела на съпругата длъжник върху имот СИО действителни ли са действията на разпореждане на съпруга недлъжник 2013г. при разпореждане с бездялова съпружеска имуществена общност … три години след наложената възбрана”.
По първия въпрос обжалваното решение противоречало на определение №364 от 09.09.2009г. по ч.гр.д.№355/2009г. на ВКС, ІІ ГО; решение №477от 02.07.2012г. по гр.д.№1317/2010г. на ВКС, І ГО и решение №280 от 06.07.2010г. по гр.д.№396/09г. на ВКС, ІІ ГО; по втория въпрос – на решение №124 от 05.04.12г. по гр.д.№905/2011г. на ВКС, І ГО; решение №1437 от 22.01.2009г. по гр.д.№6172/07г. на ВКС, ІІ ГО. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с обстоятелството, че по прилагането на чл.19, ал.3 ГПК имало само едно Тълкувателно решение, което не третирало въпрос, който възниква в настоящия случай – дали следва да бъдат отхвърляни такива искове, когато върху имота по предварителния договор има наложена възбрана.
Ответникът в производството Д. Н. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това: Има ли конститутивен ефект съдебно решение, с което е уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, който прехвърлителите са притежавали в СИО, ако към момента на постановяване на решението ? идеална част от този имот принадлежи на трето лице на основание проведено изпълнително производство за дълг на единия от съпрузите и вписано постановление за възлагане по чл.496 ГПК. По този въпрос жалбоподателката поддържа, че съдебното решение изобщо не поражда конститутивен ефект, след като преди постановяването му съпружеската имуществена общност, която са притежавали прехвърлителите по предварителния договор, е прекратена по реда на чл.500 ГПК. Обратно – от обжалваното въззивно решение произтича извод, че съдебното решение поражда конститутивен ефект по отношение на частта на съпруга-недлъжник, която не е била засегната от публичната продан.
По този въпрос не възниква нито едно от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС, която не засяга поставения правен въпрос. В определение №364 от 09.09.09г. по ч.гр.д.№355/2009г. на ВКС, ІІ ГО, се разисква дали е допустима частна жалба срещу прекратително определение на съда, ако тя е подадена от лице, което няма качеството на страна в процеса, както и какъв е редът, по който едно трето лице може да встъпи като страна по дело за делба. Решение №477от 02.07.2012г. по гр.д.№1317/2010г. на ВКС, І ГО, се занимава с въпроса кога настъпва конститутивният ефект на решението по чл.297, ал.2 ГПК /отм./ за обявяване на предварителния договор за окончателен – от момента на влизането му в сила или от момента на изплащане на остатъка от продажната цена, когато това е постановено със самото решение. Решение №280 от 06.07.2010г. по гр.д.№396/09г. на ВКС, ІІ ГО, дава отговор на въпроса по каква цена следва да бъде обявен от съда за окончателен предварителен договор, който е сключен от държавата по една цена, но преди постановяване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД с нормативен акт са определени нови правила за оценка на продаваемия имот. Изброените съдебни актове на ВКС не дават отговор на въпроса, който се постановява по настоящото дело, затова липсва и противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият случай не разкрива някаква специфика, която да наложи разглеждането му от ВКС с цел установяване на единно точно прилагане на закона и развитието на правото. Поставеният въпрос намира своето разрешение в чл.27, ал.4 СК /чл.26, ал.3 СК /отм./ и чл.19, ал.3 ЗЗД и в практиката на ВКС по прилагането им, с която въззивният съд се е съобразил. Когато съпрузи сключат предварителен договор за продажба на недвижим имот, който е в режим на СИО и след това бъде проведена публична продан по чл.500 ГПК върху ? ид.част от имота за дълг на единия от съпрузите, последващото решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което е уважен иск срещу съпрузите за сключване на окончателен договор има конститутивно действие само по отношение на ? ид.част от имота, собственост на съпруга-недлъжник, която не е била засегната от публичната продан. Това е така, защото с провеждане на принудителното изпълнение съпружеската имуществена общност върху този имот се прекратява – чл.27, ал.4 СК и последващото съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД има вещнопрехвърлително действие само за онази част от имота, която е останала в собственост на съпруга-недлъжник. За другата ? ид.част от имота, която е продадена на публичната продан за дълг на съпруга-длъжник, решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не може да има прехвърлително действие, след като към момента на постановяването му тази част принадлежи на трето лице. По отношение на тази идеална част решението се приравнява на продажба на чужда вещ, която е действителна, но няма вещноправен ефект. При това положение в сложната хипотеза на проведено принудително изпълнение по чл.500 ГПК върху ? ид.част от имот, притежаван от съпрузи в СИО и последващо решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което е обявен за окончателен предхождащ проданта предварителен договор, сключен от съпрузите за продажба на целия имот на трето лице, възниква съсобственост между купувача на публичната продан и купувача по предварителния договор, който е бил обявен за окончателен.
Вторият въпрос, макар и неточно формулиран, касае разпоредбата на чл.453 ГПК, която обаче в настоящия случай не намира приложение. При вписана възбрана върху недвижим имот, обезпечаваща събирането на паричния дълг на взискателя в изпълнителното производство и последващо вписване на искова молба срещу длъжника по чл.19, ал.3 ЗЗД, която има за предмет същия имот, разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК би намерила приложение само ако решението, с което се уважава искът по чл.19, ал.3 ЗЗД предхожда извършването на публичната продан. По силата на чл.453, т.2 ГПК решението по чл.19, ал.3 ЗЗД би било непротивопоставимо на взискателя и той би могъл да насочи принудителното изпълнение върху възбранения имот, независимо от това, че към момента на проданта той вече не принадлежи на длъжника. Тази хипотеза обаче не възниква в настоящия случай, тъй като публичната продан предхожда решението по чл.19, ал.3 ЗЗД и е извършена по отношение на имот, който към този момент принадлежи на длъжника. Ето защо поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. По този въпрос няма и противоречива практика, нито пък възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решение №124 от 05.04.12г. по гр.д.№905/2011г. на ВКС, І ГО, отговаря на въпроса кой придобива права, когато един възбранен имот е изнесен на публична продан от двама съдебни изпълнители по две различни дела и е продаден на различни лица. Решение №1437 от 22.01.2009г. по гр.д.№6172/07г. на ВКС, ІІ ГО, е постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД и разглежда въпрос, който впоследствие е разрешен с т.1 на ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси нямат нищо общо с настоящото дело.
Не е налице противоречие между въззивното решение и определението на ВКС, постановено по повод прекратяването на производството по настоящия иск за делба – определение №328 от 03.10.2014г. по ч.гр.д.№4300/2014г. на ВКС, ІІ ГО. С това определение съставът на ВКС е взел становище само по въпроса за допустимостта на предявения иск за делба, но не и за неговата основателност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №1090 от 04.06.2015г. по в.гр.д.№326/15г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: