О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 09.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.7217 по описа на ВКС за 2013г., взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане №1390 по гр.д.№136/13г. на Варненския апелативен съд е върната касационната жалба на С. Д. Р. срещу въззивното решение по същото дело. Съдът е приел, че жалбоподателят не е внесъл в определения срок сумата от 800лв., представляваща разноски за особения представител на другата страна, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. С предходно определение №1319 от 26.08.13г. по същото дело съдът е отказал да продължи срока за внасяне на сумата, като е счел, че невъзможността на пълномощника на С. Р. да се свърже с него и да му предаде указанията на съда за внасяне на сумата от 800лв. не е уважителна причина, която да обуслови продължаването на срока.
Частна жалба срещу преграждащото разпореждане на въззивния съд е подадена от С. Д. Р., чрез процесуалния му представител адв.К. Н.. В жалбата се поддържа, че внасянето на възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК за особения представител на насрещната страна не е въздигнато от закона като условие за редовност на касационната жалба. Затова въззивният съд не е имал основание да върне жалбата поради невнасяне на сумата от 800лв. По аргумент на чл.77 ГПК, при невнасяне на разноски по чл.47, ал.6 ГПК, съдът следвало да осъди задължената страна, а не да връща подадената от нея жалба като нередовна. Освен това – както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, жалбоподателят е внесъл възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК. Въззивният съд не бил компетентен да изисква от него внасяне на такова възнаграждение за касационното производство.
Ответникът в производството Н. М. Х. оспорва жалбата чрез особения си представител адв. Д. М..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК, исковата молба се връща. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – определение №211/01.04.13г. по ч.гр.д.№11/2013г. на ВКС, ІV ГО, постановено в производство по чл.273, ал.3 ГПК. По същите съображения невнасянето на разноски по чл.47, ал.6 ГПК е основание за връщане на въззивна и касационна жалба. Внасянето на разноските е условие за придвижване на жалбата от администриращия съд до по-горната инстанция.
В настоящия случай правилно въззивният съд е изискал от С. Р. да внесе разноски по чл.47, ал.6 ГПК във връзка с подадената от него касационна жалба. Тези разноски са за осигуряване на защита на ответника в касационното производство, инициирано по жалба на Р.. Неправилно обаче с предходно определение съдът е отказал да продължи на основание чл.63, ал.1 ГПК срока за внасяне на тези разноски. Определението по чл.63, ал.1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, но то може да бъде контролирано от горния съд по повод частна жалба срещу последващото прекратитерно определение. Невъзможността на пълномощника на С. Р. да се свърже с него и да му предаде указанията на съда за внасяне на разноски по чл.47, ал.6 ГПК е уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК, особено като се има предвид обстоятелството, че до този момент разноските за особения представител на другата страна, дължими за първоинстанционното и за въззивното производство, са били редовно внасяни. Неправилното определение по чл.63, ал.1 ГПК опорочава последващото разпореждане, с което е върната касационната жалба на Р. срещу въззивното решение, ето защо разпореждането за връщане следва да бъде отменено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №1390 по гр.д.№136/13г. на Варненския апелативен съд.
Връща делото на същия съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба на С. Д. Р. срещу решението по гр.д.№136/13г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: