О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 14.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№954 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №28 от 18.03.2010г. по гр.д.№553/09г. на Пернишкия окръжен съд е обезсилено решение №121 от 30.05.09г. по гр.д.№304/08г. на Р. районен съд и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че искът на Д. М. Ф. и К. М. Ф. срещу ГПК “Н.”[населено място] по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, тъй като е предявен срещу ответник, който не е процесуално легитимиран да отговаря по него. Кооперацията не е подавала заявление за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, тя и не твърди да е била собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, а противопоставя само права, произтичащи от последващо включване на имота в регулационния план, отреждането му за нужди на кооперацията и отчуждително производство за нейните нужди – протокол от 29.05.1965г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ, както и от последващо застрояване на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа, че по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и за правомощията на въззивната инстанция в хипотезата на чл.209, ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния съд, а и тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът в производството ГПК “Н.”[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
На първо място – въззивният съд не е достигнал до обсъждане на доказателствения материал по делото, тъй като е преценил, че предявеният иск е процесуално недопустим. Ето защо в случая изобщо не може да се постави въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства. Този въпрос не обуславя крайния резултат по делото, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Що се отнася до правомощията на въззивния съд в хипотезата на чл.209, ал.1 от ГПК /отм./, този въпрос е изяснен в съдебната практика, включително и в ТР на ОСГК на ВКС – №1/04.01.01г. и №1 от 17.07.01г. Разпоредбата съдържа няколко различни хипотези. Само когато съдебното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, на ищеца се дава възможност да отстрани недостатъците и, след което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор. Когато обаче искът е процесуално недопустим, такава възможност не се предоставя. В този случай въззивният съд обезсилва недопустимото решение и прекратява производството по делото. Процедирайки по този начин, въззивният съд е действал в съответствие с утвърдената практика на ВКС по чл.209, ал.1, пр.1 от ГПК. Неправилната преценка на ОСЗ Р., че в случая има спор за материално право между ищците и ответната кооперация, не може да ангажира съда да се произнесе с един недопустим иск, който реално не разкрива спор за материално право. Следва да се има предвид и това, че отказът на ОСЗ Р., постановен с решението от 19.01.2007г., не е окончателен отказ за възстановяване на собствеността на наследниците на М. Ф. върху процесния имот, тъй като е поставен в зависимост от произнасянето на съда по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В случай, че в това производство правата на ищците бъдат установени, ОСЗ дължи постановяване на окончателно решение, с което или да възстанови собствеността в реални граници, или да определи обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, в зависимост от конкретния случай. Същите задължения възникват за ОСЗ когато се окаже, че няма същински спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и това производство бъде прекратено от съда. Тогава наследниците на бившия собственик могат да поискат от ОСЗ постановяване на окончателно решение по заявлението им за възстановяване на собствеността, което подлежи на обжалване по административен ред. В настоящия случай, в съответствие със съдебната практика на ВС и ВКС по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, включително и т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, е изводът на въззивния съд, че предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост на земеделски имот към момента на обобществяването му, когато различни лица претендират, че те или техните наследодатели са били собственици на земята към този минал момент. В настоящия случай нито се твърди, нито се установява по делото ответникът да се позовава на права върху имота към момента на включването му в ТКЗС, напротив, правата, които кооперацията противопоставя, са възникнали в един по-късен момент, което изключва спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Липсва противоречива съдебна практика по поставените въпроси, обратно – въззивният съд се е съобразил с утвърдената практика по тях, ето защо в случая не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №28 от 18.03.2010г. по гр.д.№553/09г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: