О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
С., 17.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.57 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.07.2011г. по гр.д.№596/10г. на Кюстендилския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 28.07.2010г. по гр.д.№182/10г. на Дупнишкия районен съд, е признато за установено по отношение на ответницата Й. Х. З., че М. Д. К. е собственик на 3/36 ид.части от тавански етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68789.29.201.3, находящ се в сграда с идентификатор 68789.29.201.1 в [населено място], по наследство от нейния баща Д. З. С., а М. Д. К. и Л. В. К. са собственици общо на 18/36 ид.части от същия тавански етаж, придобити от тях в СИО съгласно договор за учредяване на суперфиция и извършен строеж. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допусната делба на таванския етаж, като са определени нови квоти на съсобственост: 3/36 ид.части за М. К.; 18/36 ид.части общо за М. К. и Л. К.; 9/36 ид.части за Й. Х. З. и по 3/36 ид.части за Д. Х. З. и за П. Х. З.. Въззивният съд е приел, че спорният тавански етаж се намира в сграда, построена в дворно място на наследодателите П. З. и Д. З.. Ищцата М. К. е тяхна дъщеря, а ответниците Й. З., Д. З. и П. И. са съответно преживяла съпруга и деца на починалия техен син Х. Д. З.. В дворното място първоначално е съществувала едноетажна жилищна сграда, собственост на наследодателите. С нотариален акт №34/1969г. те са учредили на дъщеря си М. Д. К. и на зет си Л. В. К. правото да надстроят сградата, като придобият собствеността върху втория жилищен етаж и ? ид.част от таванския етаж, а другата ? ид.част от таванския етаж да остане в собственост на учредителите на правото на строеж. Строителството е извършено през периода 1970 – 1973г., а след като през 1974г. наследодателите дарили първия етаж на сина си Х., те се нанесли да живеят на таванския етаж. През 1993г., след смъртта на съпруга си Д. З., П. З. се снабдила с нотариален акт за собственост по давност и наследство на 4/6 ид.части от таванския етаж, които впоследствие прехвърлила на сина си Х. З. с договор за издръжка и гледане. При тези данни въззивният съд е приел, че таванският етаж не е обща част на сградата, а е самостоятелен обект на правото на собственост. Той е бил придобит в съсобственост при равни права – по ? ид.част за родителите П. и Д. З. и ? ид.част в СИО за ищците М. и Л. К., в съответствие с договора за суперфиция. Съдът е приел за опровергани констатациите на нотариалния акт от 1993г., тъй като по делото няма данни родителите да са демонстрирали по отношение на дъщеря си и зет си промяна в намерението, с което са упражнявали фактическа власт върху таванския етаж и завладяване на идеалните части на съсобствениците. По тази причина е прието, че след смъртта на Д. З. през 1992г., неговата преживяла съпруга е била собственик само на 4/12 ид.части от етажа и само по отношение на тях договорът за издръжка и гледане е породил вещен прехвърлителен ефект. По силата на този договор Х. З. и съпругата му Й. З. са станали собственици на 4/12 ид.части от таванския етаж. М. К. е придобила по наследство от баща си 1/12 ид.част от етажа. И на последно място – след смъртта на Х. З. неговите 3/12 ид.части са придобити по наследство от преживялата му съпруга Й. З. и от децата му Д. Х. З. и П. Х. И., при равни права. Понастоящем етажът е съсобствен между следните лица и при следните квоти: 3/36 ид.части за М. К.; 18/36 ид.части общо за М. К. и Л. К.; 9/36 ид.части за Й. Х. З. и по 3/36 ид.части за Д. Х. З. и за П. Х. З.. При тези квоти следва да се допусне и делбата му. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. Х. З.. В нея се поддържа, че таванският етаж има характер на обща част на сградата, а не на самостоятелен обект на правото на собственост. Съдът не отчел обстоятелството, че височината на една от стаите в него е 2,28 м., а на другата – 2,29м., при норма от 2,30 м.; надзидът на северната страна на тавана е 1,46 м., а на южната – 1 м., при норма от 1,50м. В изложението към жалбата се поддържа, че до момента няма решение за „квалифицирането на тавански помещения или друг вид самостоятелни обекти и техния режим“, затова следвало да има самостоятелно становище на ВКС по този въпрос. Ответниците в производството М. К. и Л. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Жалбоподателката не е поставила материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а това е необходимо изискване според т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тя не е обосновала и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Но дори да се приеме, че се поставя въпрос на какви технически изисквания следва да отговаря жилището в таванския етаж, за да бъде прието за самостоятелен обект на правото на собственост, то не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед данните по конкретното дело, въпросът се свързва с прилагането на чл.50 от Наредба №5 за правила и норми по Т. /отм./. Този текст е ясен и не се нуждае от тълкуване, а данните по конкретното дело за незначителни отклонения на процесния тавански етаж от нормативните изисквания не обосновават основание за допустимост на касационното обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.2011г. по гр.д.№596/10г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: