4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 4274 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. С. Х. и И. А. Х. срещу определение № 332 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 283/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима. За да се произнесе по нея, съдът взе предвид следното:
Ф. С. Х. и И. А. Х. са предявили обективно съединени искове срещу [община]. В обстоятелствената част на исковата молба са посочили, че са собственици на поземлен имот № 072072 – нива от 1949 кв. м., находящ се в м. „Д.“, в землището на [населено място]. При направени постъпки за промяна на статута му установили, че ответникът е прокарал водопровод през него в нарушение на текстове от ЗУТ и по този начин той им пречел да упражняват правото си на собственост. Освен това те с действията си, изразяващи се в търсене на ищеца И. Х. с патрулки от полицията и идването на полиция в имота им, ответникът [община], както и [община], уронили техния авторитет и им нанесли неимуществени вреди. Поискали са [община] да бъде осъдена да премахне за своя сметка водопровода, ако съществуват стари тръби и да не се прокарват нови, като се възстанови състоянието на имота съобразно скици от 2007 г. и 2010 г., върху които не са отразени ограничения в правото на собственост, за да могат да променят статута му; общината да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 1 000 лв., като частичен иск от общата дължима сума от 5 000 лв., с която се е обогатила неоснователно от ползването на имота чрез поставянето на водопровода, както и да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди с неуточнен размер.
С разпореждане от 09.12.15 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, с указания да се представи данъчна оценка на имота, след което да се внесе такса за предявения негаторен иск; да се уточнят петитума и обстоятелствената част като се посочи дали са прокарани водопроводни тръби в имота, какво е тяхното местоположение и кой е техният собственик, а ако той е различен от [община], да се обоснове правният интерес от предявяването на иск срещу нея; да се посочи какво е било предишното състояние на имота и с какви неправомерни действия е променено; да се уточни търсената защита – прекратяване на фактическо неоснователно действие или оспорване на административен акт; да се посочи периодът от време, за който се претендира обезщетение и как ответникът е ползвал имота и да се уточни интересът от иск за в бъдеще по отношение на тръби, които не са поставени.
В изпълнение на тези указания ищците представили данъчна оценка и заявили, че вече са заплатили държавна такса в размер на 50 лв. Посочили, че собственик на тръбите е [община] и тя трябва да отстрани нарушенията по поставянето им, дори след административното отделяне на [община]; че предишното състояние на имота се установявало от скици, издадени през 2007г. и 2010г., върху които не било отразено ограничаването на правото на собственост със сервитут; че действието, с което ответникът им пречел, било „поставяне на сервитут“; че не оспорвали административен акт, а търсели прекратяване на „фактически неоснователно действие“ – „поставяне на сервитут“; че търсели обезщетение за неоснователно обогатяване от датата на придобиване на имота 13.03.2014г., както и че искането им е за премахване на стари тръби и непоставяне на нови.
С разпореждане от 21.01.16г. районният съд отново е оставил без движение исковата молба, с указания да се внесе държавна такса за предявения негаторен иск в размер на 80 лв.; да се определи размерът на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в зависимост от него се внесе държавна такса; да се уточни във връзка с иска по чл. 109 ЗС дали се повдига спор за съществуване на ограничено вещно право /сервитут/ или се иска премахването на водопровода; да се уточни кой е собственик на водопровода, за какъв период от време се претендира обезщетението в размер на 1 000 лв. /като частичен иск от 5 000 лв./, като се посочи и крайният момент, като ако за част от периода собственик е С. община, а не Велинградската, да се уточни интересът от предявяване на иск за този период срещу ответника; да се посочи с какви действия ответникът е уронил престижа на ищците, от кого са извършени – от ответната община или нейни служители и се посочи размера на обезщетението, което се търси.
С определение от 19.02.16 г. по гр. д. № 1019/15 г. Велинградският районен съд, е констатирал, че в изпълнение на указанията е внесена държавна такса, изразено е становище, но не са отстранени нередовностите на исковата молба – не се уточнява дали се предявява установителен или негаторен иск по отношение на искането за отпадане на ограниченото вещно право /сервитут/; не е посочен крайният период, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване; не се сочи размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответника и не се твърдят релевантни обстоятелства, обосноваващи легитимацията на ответника по предявените искове, поради което исковата молба е била върната.
С обжалваното в настоящото производство определение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по повод частна жалба срещу връщането на исковата молба, разпореждането за връщане е потвърдено. Въззивният съд е приел, че изложените от ищците обстоятелства са непълни, неточни, неконкретизирани и недостатъчни по своя характер и естество и не дават възможност да се подведат и отнесат коректно към съответното искане с исковата молба.
В частната жалба срещу това определение ищците поддържат, че неправилно двете инстанции са приели, че не са изпълнени дадените им указания. Считат, че указанията са изпълнени, тъй като били внесли дължимата държавна такса в размер на 180 лв. и представили убедителни доказателства, обосноваващи правния им интерес от предявените искове.
Поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите:
1. Следва ли да бъде отчужден имот, който следствие на осъществени обществени мероприятия – водопровод е неизползваем и в него не могат да се реализират предвидените по плана строителни мероприятия, тоест за собственика остава само т.нар. „гола собственост“.
2. Кой закон се прилага за решаване на въпроса дали е възникнал сервитут – действащият Закон за водите или действащият към момента на изграждане на водопровода закон.
3. От значение ли е законността на строежа за възникване на сервитута.
4. Може ли да възникне сервитут на основание чл. 104, ал.2 от Закона за водите по силата на самия закон за обекти, изградени преди влизане на закона в сила, без собствениците на земята да бъдат уведомени и без да бъдат обезщетени.
5. Как се уреждат заварените правоотношение по Закона за водите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението към частната жалба въпроси не отговарят на критериите, посочени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са определящи за изхода на настоящото дело, по тях въззивният съд не се е произнасял, нито пък е имало основание да се произнася. На този етап от производството определящият въпрос е бил единствено за редовността на исковата молба и дали са били налице основания за връщането и. Жалбоподателите не са поставили принципен правен въпрос във връзка с прилагането на чл.129 ГПК, който би могъл да послужи като основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, нито пък са обосновали някоя от хипотезите по т.1, т.2 и т.3 на чл.280. Първият въпрос за отчуждаването на имота на ищците не би могъл да се постави дори ако имаше редовно предявен иск по чл.109 ЗС или пък отрицателен установителен иск за несъществуване на право на сервитут в полза на общината.
Въпросът за бъдещото отчуждаването или неотчуждаването на имота на ищците може да бъде предмет на обсъждане в административно, но не и в исково производство. Всички останали въпроси в изложението към частната жалба са свързани със спор за съществуването на право на сервитут, какъвто не е бил въведен в исковата молба със съответен на обстоятелствената част петитум.
По изложените съображения не следва да се допуска касациоинно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 332 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 283/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: