3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 14.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2432 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Х. и Д. Б. Х. срещу определение №82/10.02.2014г. по ч.гр.д.№56/14г., с което Варненският апелативен съд се е произнесъл по спора за дължимостта на разноски на ищеца в хипотеза на прекратяване на делото поради предприет от него отказ от предявения иск по чл.74 ЗС.
Жалбоподателите поддържат, че ответниците са станали причина за предявяването на иска по чл.74 ЗС, тъй като преди това са предявили срещу жалбоподателите иск по чл.108 ЗС за същия имот, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение в хода на висящия процес по чл.74 ЗС. Именно отхвърлянето на обуславящия иск по чл.108 ЗС е продиктувало и отказа от иска по чл.74 ЗС. Като е приел, че това обстоятелство е ирелевантно и че не се дължи присъждане на разноските на ищеца, а обратно – дължат се разноските на ответниците, въззивният съд постановил неправилно определение, което е и в противоречие с практиката на ВКС, поради което искат допускане на касационното му обжалване и привеждане в съответствие с тази практика.
Ответниците в производството Р. Б. А., Г. Р. А. и Р. Б. А., действаща чрез настойника, оспорват частната жалба. Считат, че посочената практика на ВКС не е постановена по случаи, идентични с настоящия, затова не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че определящият за изхода на делото въпрос е дали в определени случаи на ищеца могат да бъдат присъдени направените разноски, въпреки че той се е отказал от предявения иск. По този въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат от ищеца. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение №98 от 20.02.2009г. по гр.д.№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на ІІ ТО; определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес. С изброените определения на ВКС не е допуснато касационно обжалване по частни касационни жалби срещу определения на въззивни съдилища за присъждане на разноските на ищеца в посочената хипотеза, като по този начин обжалваните определения са влезли в сила. От същите принципни съображения изхожда и определение №626 от 20.08.12г. по ч.гр.д.№275/10г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза. Настоящият състав приема, че е правилна именно тази практика, а не другото разрешение, дадено от въззивния съд в обжалваното в настоящото производство определение, което не държи сметка за поведението на ответника и причината, поради която е бил предявен искът.
По съществото на частната касационна жалба:
Спорът по чл.74 ЗС за присъждане на извършени подобрения в недвижим имот е предизвикан от заведен преди това ревандикационен иск за същия имот. Ответниците по иска с правно основание чл.74 ЗС са дали повод за завеждане на това дело. Този повод е отпаднал в хода на висящия процес, тъй като обуславящият иск по чл.108 ЗС е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Хипотезата е сходна с тази, която е разгледана с посочените по-горе актове на ВКС, затова по въпроса за разноските следва да се приложи същото разрешение. Независимо от това, че ищците са направили отказ от иска по чл.74 ЗС, направените от тях разноски следва да бъдат възложени на ответниците, които с поведението си са дали повод за завеждане на делото. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно приетото от настоящия състав, като на жалбоподателите бъдат присъдени разноски по гр.д.№1792/2005г. на Варненския окръжен съд в размер на 3121,20лв.
С оглед изхода на настоящото частно производство, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени и разноските за въззивната и касационната инстанция по образуваното частно производство общо в размер на 30 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №82/10.02.2014г. по ч.гр.д.№56/14г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение №82/10.02.2014г. по ч.гр.д.№56/14г. на Варненския апелативен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Р. Б. А., Г. Р. А., двамата от [населено място], [улица] Р. Б. А., чрез нейната майка и законен представител Н. С. И. от [населено място], [улица], ет.4, ап.5, да заплатят на В. Б. Х. и Д. Б. Х., двамата от [населено място], [улица] /партер/ сумата от 3121,20лв. – разноски по воденето на гр.д.№1792/2005г. на Варненския окръжен съд., както и 30 лв. за въззивното и касационното производство по частната жалба. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: