Определение №124 от 10.3.2014 по ч.пр. дело №625/625 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124

София, 10.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 625 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С. В. К.-Б. е подала искова молба срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за установяване на обстоятелството, че към момента на прекратяване на служебното и правоотношение със заповед №81 от 26.10.2010г. поради съкращаване на щата всички функции на заеманата от нея длъжност са останали да съществуват и длъжността е запазена; няма изменение в общия брой на числеността на дирекция „Сделки”, в която е работила ищцата и няма изменение в броя на заетите на длъжност „държавен експерт” в дирекция „Сделки” преди 01.11.2010г. и след 01.11.2010г., а именно 6 бройки на цял щат и 2 бройки на половин щат.
С определение от 07.11.2013г. по гр.д.№44847/13г. на Софийския районен съд производството по делото е прекратено. Прието е, че исковете за съществуване или несъществуване на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон – чл.124, ал.4, пр.2 ГПК. В настоящия случай такъв иск е недопустим, тъй като самостоятелното му предявяване не е предвидено в закона. Искът е предявен след като с влязло в сила решение на административния съд е отхвърлена жалбата на С. В. К.-Б. срещу заповед №81 от 26.10.2010г., с която е прекратено служебното и правоотношение с Агенцията. В мотивите на съдебния акт е прието, че е налице съкращаване на щата по отношение на функциите на заеманата от ищцата длъжност. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това, че е било извършено съкращаване на щата и са били налице предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. С определение №24138 от 11.12.13г. по ч.гр.д.№16241/13г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на С. В. К.-Б. срещу прекратителното определение на първата инстанция. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че искът за установяване на посочените факти с правно значение е недопустим. Тези факти биха могли да бъдат установени в производството по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, а ако са новооткрити – по реда на чл.239 АПК в производство по отмяна на влезлия в сила съдебен акт, но не и самостоятелно в един отделен исков процес. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата С. В. К.-Б.. Тя счита, че след като в административното производство по обжалване на заповедта и за прекратяване на служебното правоотношение не са били установени спорните факти с правно значение, единственият и път на защита е да ги установи в самостоятелно исково производство, решението по което ще послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение на административния съд.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е исково производство, а именно установителен иск относно факти от съществено значение, които не са установени в предходно съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, ако въз основа на тези факти може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, съобразно разпоредбите на чл.239 и сл. АПК”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателката въпрос не е значим от гледна точка на прилагането на закона и развитието на правото. От този въпрос не става ясно за кои факти е питането – тези, които са били въведени, но не са били доказани в процеса, по който има влязло в сила съдебно решение, или фактите, които страната е узнала след влизане в сила на това решение. И в двата случая обаче има правна уредба и съобразена с нея съдебна практика и това изключва възможността касационното обжалване да се допусне на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Фактите, които са от съществено значение за едно дело, било то гражданско или административно, следва да бъдат установени в рамките на висящия процес. След приключването му с влязло в сила решение тези факти не могат да бъдат предмет на отделен исков процес между същите страни и за същото право. Да се приеме обратното означава да се допусне пререшаване на един вече разрешен правен спор. Правнорелевантните факти, които не са били известни на страната при висящността на спора в инстанциите по същество, могат да бъдат предмет само на производство по отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК или чл.239, т.1 АПК.
Отмяната на влезли в сила решения при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства е уредена по сходен начин за гражданските и за административните дела. Няма колебания в съдебната практика по ГПК и по АПК, че наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства се установява пред съответния Върховен съд със самата молба за отмяна, без преди това да се изисква тези обстоятелства да бъдат установени в отделно исково производство. Такова производство би било и недопустимо, предвид разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.2 ГПК и чл.144 АПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №24138 от 11.12.13г. по ч.гр.д.№16241/13г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top