О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 31.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№993 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №170 от 15.04.10г. по гр.д.№876/09г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решението от 28.05.09г. по гр.д.№601/07г. на Костинбродския районен съд, в частта, с която са били отхвърлени предявените от К. М. К. срещу В. Н. И., Г. А. М., Л. В. М., Л. Й. Л. и Р. Й. Л. искове за установяване на собствеността на ищеца върху следните недвижими имоти: сгради-гаражи със застроена площ от около 1200 кв.м., построени в имот пл.№3454 от кв.239 по плана на [населено място], бивш стопански двор, І-ви район.
По делото е установено, че родителите на ищеца – М. К. М. и Т. И. Малинова са закупили на търг през 1993г. процесните сгради от организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие, по молба на Й. М., В. И. и Г. М. – правоимащи по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, е издадена заповед на областния управител, с която търгът е бил обявен за нищожен. Жалбите срещу тази заповед са отхвърлени с влязло в сила решение на ВАС.
През 2001г. М. и Т. Малинови са предявили срещу правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и конкретно срещу правоимащите В. И., Й. М. и Г. М., инициирали обявяването на нищожността на търга, установителен иск за собственост на същите сгради, основан на придобивна давност. В това производство Й. М. е поддържал, че ищците не са добросъвестни владелци, тъй като владението им е основано на нищожен договор и че в тяхна полза не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен срок на давностно владение. По тези съображения е бил отхвърлен и искът за собственост.
Предмет на настоящото дело е иск за собственост на същите сгради, които са били предмет и на предходното дело. Искът е предявен от сина на предишните ищци – К. М. К., срещу лица, които също са обвързани от влязлото в сила решение – срещу В. И. и Г. М., които са били ответници по предходното дело, както и срещу наследниците на починалия междувременно ответник Й. М.. Искът е основан на две нови придобивни основания, предявени в съотношение на евентуалност – закупуване на имота от родителите М. и Т. с нотариален акт №161/03г. и изтекла в полза на ищеца десетгодишна придобивна давност. Искът е отхвърлен с атакуваното в настоящото производство решение на Софийския окръжен съд. Прието е, че към момента на продажбата от 2003г. родителите не са били собственици на сградите и не са могли да прехвърлят собствеността на сина си, а придобивната давност, започнала да тече в тяхна полза през 1993г., е била прекъсната в предходното дело, по което ответниците са направили възражение за неприложимост на кратката придобивна давност и следователно – синът К. К. не може да присъедини тяхното владение, изтекло до прекъсване на давността, а владението след този момент не е достатъчно, за да го направи собственик.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца К. К.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, който се свежда до това – дали всяко оспорване на иска за собственост, основан на придобивна давност, води до прекъсване на давността по реда на чл.116, б.”б” от ЗЗД, или този ефект може да се постигне само чрез възражение, с което ответникът брани своето право на собственост върху имота. Жалбоподателят счита, че разрешаването на този въпрос от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за усъвършенстване на правоприлагането. Позовава се и на съдебна практика, която обаче е по въпрос за прекъсване на погасителната давност за вземания – решение №715 от 24.03.1975г. по гр.д.№236/75г. на ВС, І ГО, в което е прието, че не всяко възражение на ответник срещу предявен иск прекъсва давността за негови вземания срещу ищеца, а само това, чрез което може да се осъществи едно субективно гражданско право, както и решение №3742 от 31.10.83г. по гр.д.№2288/83г. на І ГО, според което давността не се прекъсва с молба за привличане на трето лице, а с предявяване на иск – първоначален, насрещен или обратен, или с възражение срещу предявен иск.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като посочената съдебна практика е във връзка с прекъсване на погасителната давност за вземания, а по настоящото дело се поставя въпрос за прекъсване на придобивната давност, при съответно прилагане на чл.116, б.”б” от ЗЗД. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставеният въпрос е решаващ за изхода на правния спор, по него няма установена съдебна практика, а той може да бъде поставен и по други подобни дела, ето защо разрешаването на въпроса би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170 от 15.04.10г. по гр.д.№876/09г. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 199,37лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: