2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3408 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
С определение №19 от 07.04.2015г. по гр.д.№2398/2014г. на Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, е оставена без разглеждане молбата на Р. Ж. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №4638 от 30.12.2010г. по гр.д.№4772/2006г. на Варненския районен съд, частично оставено в сила с решение №1170/19.10.11г. по гр.д.№774/11г. на Варненския окръжен съд.
Съставът на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима, тъй като е идентична с предходна молба за отмяна на същото решение, която не е била допусната до разглеждане с влязло в сила определение №31 от 30.01.2013г. по гр.д.№41/2013г. на ВКС, ІІ ГО, в което е прието, че представеният и в настоящото производство протокол №13/22.11.1988г. на ОбНС В. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Частна жалба срещу преграждащото определение на ВКС е подадена от молителката Р. Ж. Г.. Жалбата е основана на твърдението, че същият протокол №13/22.11.1988г. на ОбНС В. е ново писмено доказателство, което би променило влязлото в сила решение, ако бъде разгледано от съда при възобновяване на правния спор.
Ответниците в производството И. С. Д. и Д. И. Д. оспорват частната жалба. Считат, че въпросният протокол не представлява ново писмено доказателство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С влязлото в сила определение №31 от 30.01.2013г. по гр.д.№41/2013г. на ВКС, ІІ ГО, Върховният съд се е произнесъл по реда на чл.307 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение, основана на твърдения за новооткрито писмено доказателство – протокол №13/22.11.1988г. на ОбНС В.. Въпросът за допустимостта на такава молба не може да бъде пререшаван повторно, в друго производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основано на същия протокол №13/22.11.1988г. на ОбНС В.. Правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че подобна втора молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Освен това с влязлото в сила определение по гр.д.№41/2013г. на ВКС, ІІ ГО, е взето подробно становище защо въпросният протокол не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и това становище не може да бъде ревизирано от друг състав на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №19 от 07.04.2015г. по гр.д.№2398/2014г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: