О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 01.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.848 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 31.03.11г. по гр.д.№1034/06г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 23.01.06г. по гр.д.№11428/04г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Б. П., Г. Б. С., М. Б. С., М. Б. С. и В. Б. С. срещу Българската академия на науките /Б./ иск по чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на имот пл.№3577 от кад.лист № 603, 626 по кадастралния план на [населено място], местност „Ю. градска територия, втора част“, с площ от 2350 кв.м.
Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е възстановен на наследодателя на ищците Б. С. Ц. с решение №276 от 18.07.02г. на ПК М., постановено по чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ , въз основа на протоколи №1/27.01.93г. по чл.18г; №2/27.01.93г. по чл.18д и №3/27.01.93г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ -№2244/02г. на р-н „М.“. Целият имот попада в ограден комплекс на Б. – 8 километър. Около 1800 кв.м. от имота попадат в терен от 37,8 дка, предаден на Б. от Научно-изследователски институт по хидрология и метеорология при Хидрометеорологичната служба, съгласно т.2 от протокол от 10.04.59г. на директора на НИИХМ при Х., а този институт е получил земята от ОТКЗС [населено място], съгласно т.3 от протокол от 06.03.1959г. Останалите 550 кв.м. от процесния имот попадат в терен, отчужден от ТКЗС Г. по реда на чл.101 от ЗС с Р. №1837/09.11.59г., за нуждите на Б.. Върху процесния имот попадат три сгради с временен статут по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, строени преди 1991г., предназначени за „научна, развойна и проектантска дейност“. Обсъдено е и решението по адм.д.№421/99г. на СГС, 3-е състав, с което в производство по отмяна на заповед на кмета на общината по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е прието, че спорният имот е незастроен, но въззивният съд е приел, че това решение не обвързва Българската академия на науките, която не е участвала в административното производство.
От правна страна е прието, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот с решението на ПК М., тъй като то е материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът попада в обект на Б. и е застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Ирелевантен е статутът на сградите като временен строеж, както и обстоятелството дали са законни или не. Целият комплекс на Б. – 8 километър, включително процесният имот, е станал държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, а оттук – собственост на Б. на основание чл.10, ал.2, изр.1 от ЗБАН.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално наушение по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, като не e обсъдил всички доказателства по делото и не e изложил съображения защо не признава собствеността им, след като тя е била възстановена с влязло в сила решение на ПК М., въз основа на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ – решение №221 от 26.05.09г. по гр.д.№378/08г. на ВКС, ІV ГО; решение №1985 от 17.10.05г. по гр.д.№1075/05г. на ВКС, ІV ГО. По спорния въпрос дали процесният имот е застроен, обжалваното решение влизало в противоречие с решението по адм.д.№421/99г. на СГС, 3-е състав, като гражданският съд не съобразил статута на постройките по чл.120, ал.4 от ППЗСПЗЗ и липсата на искане по §6а от ПР на ППЗТСУ за придаване на траен градоустройствен статут. Изложени са и доводи в подкрепа на разбирането, че ответникът не е установил придобивния си способ върху процесния имот.
Ответникът в производството – Българска академия на науките оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
На първо място – въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по чл.188, ал.1 е ал.2 от ГПК /отм./ и в частност – на посочените от жалбоподателите конкретни решения на тричленни състави. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и при отчитане доводите на страните, като е основал решението си на фактите по делото и на закона. Обсъдени са всички доказателства по материалноправната легитимация на ищците и е посочено защо съдът не я зачита. Правните изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с утвърдената практика на ВКС, според която гражданският съд може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове с конститутивно действие, с които се възстановява собственост върху недвижими имоти по реституционни закони, включително и на съдебните решения по жалби срещу такива актове, и да не ги зачита, когато в исково производство разглежда спор за собственост на възстановения имот – в този смисъл т.4 на ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС; решение №496 от 13.07.2010г. по гр.д.№1011/09г. на ВКС, І ГО; решение №1235 от 05.01.2009г. по гр.д.№5235/07г. на ВКС, І ГО и др.
На следващо място – противоречието между обжалваното въззивно решение и решението по адм.д.№421/99г. на СГС, 3-е състав по въпроса дали спорният имот е застроен не може да обуслови допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това основание е налице само при противоречива съдебна практика, формирана от гражданските съдилища, но не и практика по административни дела – в този смисъл т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за застрояването обжалваното решение на СГС е в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, според която в случаите на мероприятие на държавата, заемащо няколко отделни имота, се преценява дали то е осъществено като цяло, без значение дали в конкретния имот попада сграда или не – решение №677 от 05.11.10г. по гр.д.№826/09г. на ВКС, І ГО. Спорният имот по настоящото дело попада в по-голям терен, върху който е осъществено мероприятие на държавата, затова имотът не подлежи на възстановяване на собствеността, дори върху него да не бяха построени сгради с временен градоустройствен статут.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.03.11г. по гр.д.№1034/06г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: