О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 11.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.6772 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №4465 от 14.06.13г. по гр.д.№4204/13г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 05.06.2013г. по гр.д.№43834/11г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено, че ответникът [фирма] не е изключителен собственик, а ищците са съсобственици – етажни собственици при следните квоти: за Д. Г. С. и А. И. С. – 5,94 %; за Х. Е. М. – 6,59 % и за Б. В. Б. и И. П. Б. – 5,82 %, от пречиствателно съоръжение за отпадъчни води, построено в УПИ І-603,768 от кв.25а по плана на [населено място],[жк], местн. „Б. път”, състоящо се от пет секции, с площ от 31,15 кв.м. и Р. – 62,39 кв.м. и дълбочина 4,50м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж.
По делото е установено следното:
Ищците са собственици на апартаменти и други обекти в триетажна сграда, намираща се в УПИ І-603, 768 от кв.25а по плана на [населено място],[жк], местността „Б. път”. Сградата е построена от [фирма] въз основа на право на строеж, учредено от ответника [фирма], който си е запазил правото на строеж за част от обектите в нея. Тъй като в района няма градска канализационна мрежа, сградата е построена и въведена в експлоатация с пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, което е предмет на настоящото дело. От приетата по делото обяснителна записка към проекта за това съоръжение е видно, че то е предназначено за отпадъчните води на процесната сграда, а също и за водите от четирите броя къщи в съседното УПИ VІІ-768, 520 /в действителност 620/. Съоръжението е изградено от ответника [фирма] в УПИ І-603,768. Дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост и е включило съоръжението в активите си. Установено е от вещото лице, че без това съоръжение процесната сграда не би могла да функционира.
При тези данни въззивният съд е приел, че съоръжението е обща част на процесната сграда по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Като собственици на самостоятелни обекти в сградата, ищците притежават идеални части от общите и части, включително и от пречиствателното съоръжение. Без значение е обстоятелството, че строителното разрешение за съоръжението е издадено само на името на ответника [фирма], както и че оценката му не е взета предвид при ценообразуването, послужило при изчисляване на припадащите се към всеки обект идеални части от общите части на сградата. Без значение за изхода на делото са и писмените доказателства, които ответникът е поискал да бъдат събрани по реда на чл.192 ГПК – виза за проучване и проектиране на пречиствателното съоръжение и архитектурните проекти на процесната сграда. Затова недопускането на тези доказателства от районния съд не представлява съществено процесуално нарушение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма]. Дружеството поддържа, че е изключителен собственик на спорното пречиствателно съоръжение, тъй като си е запазило правото на строеж за него. Съоръжението не е част от процесната сграда, а е самостоятелен обект, отделна сграда, построена в същия поземлен имот. Дружеството е било изключителен собственик на земята към момента на издаване на строителните книжа за съоръжението, то е инвестирало строителството; на негово име е и разрешението за строеж. Погрешен бил изводът, че сградата не може да функционира без това съоръжение. Не били събрани исканите доказателства, че за нея има алтернативна канализационна система. Освен това – както трансформаторните постове, които обслужват една сграда, не са собственост на собствениците на сградата, така и пречиствателните съоръжения не са тяхна собственост. Въззивният съд не преценил правилно обстоятелството, че при определяне на процента идеални части от общите части на основната сграда не е включена оценката на пречиствателното съоръжение, което също подкрепяло извода, че то не е обща част на тази сграда. Съдът не отчел и това, че пречиствателното съоръжение обслужва не само процесната сграда, но и 4 броя къщи в съседен поземлен имот.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси:
1. Представлява ли по естеството си и по предназначението си пречиствателното съоръжение за отпадъчни води обща част на сградата по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в чл.38, ал.1 ЗС не е изрично посочено, че пречиствателно съоръжение е обща част на сградата, а и доколкото възниква въпросът дали обща част на една сграда може да обслужва и други сгради, които са построени в други имоти.
2. Длъжен ли е съгласно чл.290 ГПК въззивният съд да следи служебно за извършените от първата инстанция процесуални нарушения по доклада и да отстрани порока, когато констатира наличието на такъв, включително като изготви собствен доклад по делото при неточен или непълен доклад на първоинстанционния съд, или при липса на доклад да допусне доказателствени искания за доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Ответниците в производството Д. Г. С., А. И. С., Х. Е. М., Б. В. Б. и И. П. Б. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, както и че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос. Той е породен от отказа на двете предходни инстанции да допуснат доказателства, които са счели за неотносими към спора по настоящото дело. Тези два отказа не са свързани с непълнота на доклада на първата инстанция и с дадените в първото съдебно заседание указания за разпределение на доказателствената тежест, затова и поставеният въпрос е неотносим към спора по настоящото дело. Освен това въпросът е разрешен с т.2 на постановеното междувременно ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съставът на ВКС приема, че по първия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е определящ за изхода на настоящото дело, той би могъл да се постави и по други подобни дела, а по него няма практика на ВКС, което определя и значимостта му от гледна точка на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4465 от 14.06.13г. по гр.д.№4204/13г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 136,30лв. и в същия срок да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: