Определение №693 от по гр. дело №1712/1712 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 693

София, 27.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1712 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.06.09г. по гр.д.№1601/04г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 10.06.1998г. по гр.д.№3984/92г. на СРС, 31 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният иск по чл.7 от ЗВСВОНИ – за установяване нищожност на продажбата на апартамент в гр.София, бул.”Христо Б.” №5, ет.3-ляво, извършена с договор от 29.06.1966г. между Д. РНС и С. Б. и А. Б..
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на наследодателя на ищците Ж. А. М. и е бил отнет от него по реда на ЗОЕГПНС, като по делото няма данни да му е било заплатено обезщетение. С договор от 29.06.1966г. държавата е продала апартамента на ответниците С. Б. и А. Б.. При тази продажба не са допуснати сочените от ищците нарушения. С. Б. е била наемател на държавното жилище и е живеела в него с баща си и брат си А. Б., който не е бил наемател. Продажбата на жилището на лице, което не е било негов наемател, не представлява нарушение на нормативен акт по смисъла на чл.7 от ЗВСВОНИ. Договорът за продажба е сключен при действието на НПЖДЖФПНС. В чл.1 от наредбата е предвидена възможност държавните жилища да се продават не само на наематели, а и на нуждаещи се граждани. Легалната дефиниция на понятието “нуждаещите се граждани” е дадена с чл.7, ал.2 от НПЖДЖФПНС – всички трудещи се граждани, които или нямат в местожителството си никакво жилище, или притежаваното от тях жилище не задоволява нуждите на членовете на семействата им, включително на задоментите им деца и възходящите им. По отношение на тази категория лица не се прилагат нормите на Закона за наемите /отм./. В случая и двамата купувачи са имали качеството на нуждаещи се граждани, тъй като са били софийски жители и не са имали недвижим имот в гр.София. Жилището е тристайно, продадено е на едно лице и на двучленно семейство, което по аналогия на чл.8, б.”б” от ЗН /отм./ е имало право да ползва две стаи – т.е. няма нарушение на чл.8 от ЗН/отм./. Освен това – бащата на С. Б. – Й. Б. е страдал от карцином на белия дроб и е имал право на самостоятелна стая, съгласно забележка 3 към чл.8 от ЗН /отм./. Няма и нарушение на чл.5, ал.2 от НПЖДЖФПНС, тъй като по делото не е установено в жилището да е имало други наематели. И на последно място – не е нарушен чл.5, ал.6 от НПЖДЖФПНС, тъй като предметът на продажба не представлява индивидуален жилищен имот в парцел за над триетажно строителство или незастроен парцел.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа, че в нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, които са от значение за постановяване на правилно решение по спора. Освен това неправилно бил игнориран чл.8 от Закона за наемите /отм./; изводите на съда били изцяло в противоречие с чл.2, ал.5 от Указ №115/1954г. и чл.5, ал.2 от НПЖДЖФПНС. Сочи се противоречие между въззивното решение и практиката на ВС и ВКС – решение №851/96г. на ІV ГО; решение №2682/12.11.1960г. по гр.д.№6996/60г. на І ГО; решение № 1180 от 06.08.02г. по гр.д.№1324/01г. на ІV ГО и решение №1209/06.07.98г. по гр.д.№3459/97г. на ІV ГО, без да се формулират материалноправните или процесуалноправни въпроси, по които е налице противоречие.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – жалбоподателите не са формулирали материалноправните или процесуалноправни въпроси, по които считат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Върховният съд няма правомощието да извлича тези въпроси от съдържанието на касационната жалба или от изложението към нея. Независимо от това, в случая няма противоречия между въззивното решение и посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС. Съгласно решение №851/96г. на ІV ГО, когато жилището е било закупено на основание на това, че купувачите са били наематели, следва да се установи били ли са те настанени в жилището по съответния ред и спазени ли са нормите на чл.8 от ЗН /отм./. Настоящият случай не е същия, тъй като жилището е закупено от лице, което е било наемател – С. Б. и лице, което не е имало това качество – А. Б., но е било нуждаещо се по смисъла на чл.7, ал.2 от НПЖДЖФПНС. Освен това, макар и да е обосновал виждането, че в случая не намира приложение чл.8 от ЗН /отм./, въззивният съд е изследвал спазването на тази норма, като я е приложил по аналогия. Решение №2682/12.11.1960г. по гр.д.№6996/60г. на І ГО няма пряка връзка със спора по настоящото дело, тъй като разглежда възможността наемателите на държавни жилища, които са ги изкупили, да изменят условията по наемния договор със заварените в жилището наематели. С решение № 1180 от 06.08.02г. по гр.д.№1324/01г. на ІV ГО е прието, че когато не е бил спазен редът за настаняване под наем в одържавен по ЗОЕГПНС недвижим имот и след това той е изкупен от заемащия го “наемател”, е допуснато нарушение на нормативен акт и сделката е нищожна. По това дело съдът е преценявал липсата на заповед за настаняване в спорното жилище по реда на ЗН /отм./, както и обстоятелството, че сключеният договор за наем е бил срочен. По настоящото дело има такава настанителна заповед, с която С. Б. е била настанена в две от стаите на процесното жилище заедно с четиричленно семейство /на сестра и/. Казусите по двете дела са различни, затова не може да се обоснове извод за противоречива съдебна практика.
Оплакванията за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, както и за постановяване на решението в нарушение на материалноправни норми, представляват касационни основания по чл.281 от ГПК и не могат да се разглеждат в производството по чл.288 от ГПК, в което се преценява допустимостта на касационното обжалване от гледна точка на чл.280 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.09г. по гр.д.№1601/04г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top