4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София,14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1761 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №2121 от 18.12.2016г. по в.гр.д.№2636/15г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №2503/04.06.2015г. по гр.д.№9570/2014г. на Варненския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. С. В. срещу Р. К. В. и В. П. В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.21, ал.4, т.1 СК за признаване правото на собственост на ищцата върху ? ид.част от апартамент в [населено място], представляващ имот с идентификатор № 10135.3515.711.2.5.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит по време на брака между ищцата Д. В. и ответника В. В., по силата на договор за учредяване право на строеж срещу извършване на строителство, обективиран в нотариален акт №122, т.ХIII, дело №3576/1997г. на нотариус при В.. С този договор Д. и В., заедно с останалите съсобственици на дворното място, са учредили право на строеж на [фирма] срещу задължение на строителя да построи жилищна сграда с множество обекти, като са си запазили правото на строеж за процесния апартамент №5. Впоследствие, за дълг на съпруга В. В., неговата ? ид.част от апартамента е била изнесена на публична продан. С влязло в сила на 18.10.2013г. възлагателно постановление по изп.д.№20118080401043 на ЧСИ З. Д., тази част е била възложена на втория ответник Р. В..
Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищцата, че макар и придобит по време на брака, целият апартамент е нейна лична собственост, тъй като съпругът и не е имал принос в придобиването му, а оттук – че ответницата Р. В. не е могла да стане собственик на ? ид.част при извършената публична продан. Прието е, че Д. и В. В. са придобили в СИО идеална част от дворното място, върху което е построена сградата. При извършената доброволна делба на мястото между Д., нейната майка и сестра, мястото е поставено в общ дял на Д. и майка и, като те са заплатили по 500лв. за уравнение на дела на сестрата. Тъй като идеалната част от дворното място е придобита чрез възмездна сделка по време на брака на Д. и В., тя се е включила в тяхната СИО. Впоследствие двамата са участвали като страна в договора за учредяване на право на строеж върху мястото. В процеса не е доказано твърдението на Д., че заплатените 500лв. за уравнение дела на сестра и са били нейни лични средства, за да се приеме, че В. не е имал дял в дворното място, а оттам – и в апартамента. Признанието на В. за това обстоятелство не е зачетено, тъй като той има интерес да отрече правата на другата ответница Р. В., придобити при публичната продан. Искането за разпит на свидетел пък е направено едва след подаване на въззивната жалба на Д. и е преклудирано.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. С. В..
Жалбоподателката поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е зачел признанието на ответника В., че сумата от 500лв. за уравнение на дяловете при доброволната делба е представлявала нейна лична собственост. Нарушение представлявал и отказът на съда да допусне гласни доказателства за установяване на това обстоятелство.
Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по „материалноправния въпрос за твърдяното субективно право на собственост”. Жалбоподателката счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на ТР 5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, а освен това въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът в производството Р. К. В. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, тъй като в нея липсва правен въпрос и не са налице сочените основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.
Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС, касаторът следва да формулира правния въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване. Съдът не може сам да определя правните въпроси, освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на въззивното решение. Съгласно т.4 на същото тълкувателно решение, когато поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят следва да изложи мотиви с какво отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая тези изисквания не са спазени. Жалбоподателката не сочи правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът трябва да съдържа определен правен проблем, а в случая такъв не е поставен. Питането е за „твърдяното субективно право на собственост”, а по същество това не е въпрос. Твърдяното субективно право на собственост винаги произтича от конкретни юридически факти, които следва да бъдат заявени и доказани в съдебния процес при спазване на процесуалните правила. Съдът винаги отнася материалноправните норми към установените факти по делото. Отричането на претендираните материални права от съда може да е резултат на неустановяване на правопроизводящите факти, а не на неправилно прилагане на материалния закон. На следващо място – жалбоподателката не е посочила коя от четирите точки на ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС счита за относима към настоящото дело и в какво се изразява противоречието между обжалваното въззивно решение и приетото от ВКС. Реално и четирите отговора, дадени в това тълкувателно решение, са неотносими към настоящия спор. В т. 4, на която най-вероятно се позовава жалбоподателката, е разгледана хипотеза на придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. Прието е, че в тези случаи може да се установява трансформация на лични средства по чл.23, ал.1 и ал.2 СК. Това разрешение не може пряко да се приложи към настоящия случай, тъй като придобивната сделка, от която Д. и В. В. черпят права върху процесния апартамент, не е покупко-продажба и не може да възникне спор чии са били средствата за придобиване на апартамента. Спорният въпрос по настоящото дело е друг и той е фактически, а не правен – дали сумата от 500 лв., дадена от Д. В. по договора за доброволна делба, е била нейно лично имущество. Именно защото спорът е по фактите, които оборват презумпцията на чл.21, ал.3 СК, а не по правото, по делото не възниква материалноправен въпрос, отговорът на който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. не е налице и второто поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалноправен въпрос жалбоподателката не е поставяла.
В обобщение – не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, на ответницата следва да се присъдят сторените разноски в размер на 830 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2121 от 18.12.2016г. по в.гр.д.№2636/15г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Р. К. В. от [населено място], ул.”О., [жилищен адрес] сумата от 830лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: