4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 08.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№257 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №465 от 14.11.14г. по в.гр.д.№592/14г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение №66 от 24.04.14г. по гр.д.№753/12г. на Сливнишкия районен съд, в частта, с която А. Е. М. е осъден да заплати на К. К. М. на основание чл.72 ЗС сумата 7777,59лв. и на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 10 000 лв. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №118, т.VІІІ, д.№1673/2007г. на съдията по вписванията при Сливнишкия районен съд А. Е. М. е прехвърлил на К. К. М. срещу задължение за издръжка и гледане собствения си апартамент №32, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес][жк], вх.В, ет.1. Този договор е развален с влязлото в сила решение на районния съд по настоящото дело. При действието на договора приобретателката К. М. е извършила подобрения в имота на стойност 7777,59лв., които следва да и се присъдят на основание чл.72 ЗС. Освен това през периода 2007г. – 2013г. тя е полагала грижи за прехвърлителя, оценени от вещото лице за 10 000лв. Тази сума следва да се присъди на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради развалянето на договора за издръжка и гледане и отпадане на основанието за полагане на грижите. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. Е. М.. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Игнорирани били писмените доказателства за изтеглени многобройни значителни суми от неговите влогове в банки “Б.”, “Р. банк” и “У. Б.”. Неправилно било прието, че извършените ремонти в жилището са заплатени от К. М., както и че тя е давала някакви средства за издръжка на жалбоподателя. Свидетелите на ответницата били заинтересувани от изхода на делото и съдът не следвало да им се доверява, а освен това били представени писмени доказателства, че жалбоподателят сам е заплащал прехраната и лечението си. Ответницата е признала, че е живяла на съпружески начала с жалбоподателя, следователно тя не свързвала отношението си към него с каквото и да е задължение за издръжка и гледане. Освен това тя довела в жилището своята дъщеря с малкото и дете. Жалбоподателят поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че въззивното решение противоречи на т.3 на ТР №1/09.12.13г. по тълк.д. №4/12г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства по делото, които се събират служебно от съда, когато е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение; на т.1 /неточно посочена т.2/ от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №4/2012г. на ОСГТК на ВКС за задължението на въззивния съд да следи служебно за обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма; на решение №502/05.01.12г. по гр.д.№69/11г. на ІV ГО на ВКС и решение №1556/08.06.1971г. по гр.д. №939/71г. на ВС, І ГО по въпроса кога се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване; на решение №691/02.02.2011г. по гр.д.№1620/09г. на ВКС, І ГО, по въпроса за прилагането на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК. Ответникът в производството К. К. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като в нея няма ясно формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а ако такива въпроси могат да бъдат извлечени, те не са формирали решаващите изводи на въззивния съд. По същество това са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилно възприета фактическа обстановка по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Няма противоречие между обжалваното решение на СГС и т.2 и т.3 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №4/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В т.1 от тълкувателното решение е посочено задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване. По настоящото дело касаторът не прави оплакване за нарушаване на материалния закон от страна на въззивния съд. Неговите оплаквания са само за процесуални нарушения – необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, неотчитане на заинтересованост на свидетели, нарушаване на правилата за доказателствената тежест. Никъде в жалбата му не се сочи нарушаване на материалния закон, а и такова нарушение в случая няма. Ето защо липсва противоречие между въззивното решение и т.1 на посоченото ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място – т.3 на същото тълкувателно решение е посветена на служебното събиране на доказателства от въззивния съд– експертиза, оглед, освидетелстване. В настоящия случай касаторът не прави оплаквания за това, че по делото не са събрани доказателства от такова естество и че то е останало неизяснено от фактическа страна. Оплакванията му са съвсем други, а и по делото са събрани необходимите експертизи. Ето защо посочената т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС няма връзка с обжалваното въззивно решение и не възниква противоречие между тези решения. Решение №502/05.01.12г. по гр.д.№69/11г. на ІV ГО на ВКС е постановено при напълно различна фактическа обстановка от настоящата. Съставът на ВКС е отменил въззивно решение, с което са присъдени суми за издръжка и гледане по предварителен договор, като е съобразил, че впоследствие този договор е станал окончателен при уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Прието е, че в този случай не се дължи връщане на сумите за издръжка и гледане, тъй като те са дадени при наличие на правно основание. Случаят по настоящото дело е друг. Тук връщането на паричната равностойност на положените грижи се дължи поради отпадане на основанието за даването им – влязлото в сила решение по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане. Освен това – обстоятелството, че в настоящия случай отношенията по фактическо съжителство между жалбоподателя и ответницата са съвпаднали с отношения по договор за издръжка и гледане не означава, че при отпадане на договорната връзка не се дължи заплащане на положените на отпаднало основание грижи.
Неотносимо към спора по настоящото дело е и решение №1556/08.06.1971г. по гр.д. №939/71г. на ВС, І ГО. С него е прието, че длъжникът по двустранен договор, който става причина за развалянето му, не може да иска от кредитора да му заплати разходите, които е направил по сключването му. В настоящия случай предметът на спора не включва претенция за връщане на разходите, направени за сключване на договора за издръжка и гледане /нотариални и други такси/; въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос, поради което няма и противоречие между това решение на ВС и обжалваното решение на окръжния съд. Въззивният съд не е действал и в противоречие с решение №691/02.02.2011г. по гр.д.№1620/09г. на ВКС, І ГО. Той е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка. Обстоятелството, че жалбоподателят е притежавал сметки в банки и че са теглени суми от тези сметки не означава непременно, че сумите са изразходвани за ремонта в апартамента, при наличие на други доказателства, от които се установява заплащането на този ремонт от ответницата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №465 от 14.11.14г. по в.гр.д.№592/14г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: