5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 06.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1348 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №612 от 08.12.14г. по в.гр.д.№816/14г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение №1083 от 07.07.14г. по гр.д.№5370/13г. на Плевенския районен съд, в частта, с която допуснатият до делба апартамент №1 в [населено място], [улица] изнесен на публична продан и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Д. М. Й. за заплащане на сумата от 7500лв., съставляваща половината от увеличената стойност на имота вследствие на извършени от нея подобрения. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е осъдил М. П. М. да заплати на Д. М. Й. сумата от 16 854лв., представляваща половината от платени вноски по договор за банков кредит №98 от 10.08.2006г. с У. Б..
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, а допуснатият до делба апартамент представлява съпружеска имуществена общност. Претенцията на Д. Й. за възлагане на апартамента на основание чл.349, ал.1 ГПК е приета за неоснователна, тъй като роденото по време на брака дете Б., за което родителските права са предоставени на майката, не произхожда от съпруга М. П. М.. Приета е за недоказана претенцията на Д. Й. срещу М. М. за заплащане на сумата от 7 500лв., представляваща половината от увеличената стойност на имота вследствие извършени от нея подобрения. Подобренията са правени преди фактическата раздяла между страните и не е установено по категоричен начин, че средствата за тях са били извънсемейни. Частично е уважена другата претенция – за присъждане на половината от част от погасителните вноски по банковия кредит, теглен за закупуване на апартамента. Съдът е отчел обстоятелството, че част от погасителните вноски са набрани от наем на магазина, обособен при преустройството на апартамента, като е приспаднал половината от този наем от общо претендираната сума. Приспаднал е и вноските, платени от Й. преди фактическата раздяла. Остатъкът от 33708лв. е разделил между двамата съделители, като ? от него или 16854лв. е приел за дължими от М. М..
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни.
Д. Й. обжалва решението в частта, с която апартаментът е изнесен на публична продан и в частта, с която е отхвърлено искането и за присъждане на сумата от 7500лв., представляваща половината от увеличената стойност на имота след извършените подобрения в него. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да бъде изнасян на публична продан недвижим имот, след като същият е жилищен имот, представляващ бивша СИО, неподеляем е и има направено своевременно искане за възлагане от една от страните, която е упражнява родителските права върху малолетно дете и не притежава други жилищни имоти. Може ли да се тълкува разширително нормата на чл.349, ал.1 ГПК и да се приеме, че след като ищцата упражнява родителските права спрямо малолетно дете като единствен родител /не фигурира баща в акта за раждане/ и отговаря на другите законови предпоставки, имотът може да и се възложи на нея.
2.Следва ли да се отхвърли претенция по сметки по чл.346 ГПК за подобрения в имот с оглед неприемане от съда на доказателства за изключване на принос, при условие, че се претендира само половината от стойността на подобренията.
М. М. обжалва въззивното решение в частта, с която той е осъден да заплати 16854лв., представляващи част от сумата, внесена от Д. Й. за погасяване на тегления по времето на брака кредит за закупуване на процесното жилище. Жалбоподателят поддържа, че не е установено по категоричен начин заплащането на вноските по кредита да е ставало с извънсемейни средства.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При твърдяна фактическа раздяла между съпрузите трябва ли съдът преюдициално да се произнесе дали приема същата като трайна или временна и едва след това да се произнесе дали изключва приноса на другия съпруг във възмездно придобито имущество, включително и задължението му за заплащане на вноски по кредит, заплатени само от единия съпруг. Не следва ли да е налице кумулативност – наличие едновременно на трайна /продължителна/ фактическа раздяла и придобиване от другия съпруг на дадено имущество.
2. Може ли презумпцията на чл.21 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имущество по време на брака да се счете оборена само въз основа на обяснения на ищцата, дадени по реда на чл.176 ГПК.
3. Допустимо ли е предявяване на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, след като за ищеца съществува законова възможност да предяви регресен иск на договорно основание за заплатени вноски за кредит.
Посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС е ТР №35 от 14.06.1971г. на ОСГК на ВС, решение №249 от 27.12.11г. по гр.д.№1037/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение 865 от 30.12.05г. по гр.д.№628/2005г. на ВКС, І ГО и решение №457 от 06.08.10г. по гр.д.№477/09г. на І ГО.
Освен това жалбоподателят счита, че въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По касационната жалба на Д. Й.:
И по двата поставени въпроса не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъла, към който насочва жалбоподателката. Текстът създава защита на родените от брака деца, като предвижда възможност те да бъдат осигурени с жилището, което е придобито по време на брака на техните родители. Този текст не може да се прилага разширително и по отношение на деца, които макар да са родени по време на брака на бившите съпрузи, не са техни общи деца.
Вторият въпрос е за възможността в делбеното производство да се предявяват и уважават претенции по сметки между бивши съпрузи. По този въпрос има последователна практика на ВКС, която намира израз в решение №710 от 01.12.03г. по гр.д.№289/03г. на ВКС, І ГО. В него е прието, че при делба по реда на чл.286 ГПК /отм./, сега чл.346 ГПК, се разглеждат сметки между бивши съпрузи, свързани с подобрения в имуществената общност при трайна фактическа раздяла или след развода, както и за плащания само от единия съпруг на общо задължение със средства, които нямат брачен произход. Въззивното решение е съобразено с тази практика. Претенцията за подобрения е отхвърлена не защото съдът е приел, че тя няма законово основание, а защото в случая не е доказано по категоричен начин подобренията да са правени с извънсемейни средства на ищцата. Наличието на последователна практика по поставения въпрос изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на делото от касационната инстанция няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По касационната жалба на М. М.:
Първият въпрос, така, както е поставен, е неотносим към настоящото дело, тъй като при разглеждането му от районния и въззивния съд не е съществувал спор нито за момента на фактическата раздяла между страните, нито за това дали тя е била временна или трайна. В мотивите си въззивният съд е обсъдил въпроса за фактическата раздяла и е приел, че тя е настъпила през октомври 2007г., съобразно отразеното в съдебния протокол като безспорно между страните и заявеното в обясненията на ищцата по чл.176, ал.1 ГПК, което съответства и на представената на стр.116 от първоинстанционното производство молба за развод, изхождаща от двете страни по спора. По делото не е имало никакви данни за краткотрайна фактическа раздяла, която да е била преодоляна. Напротив, в молбата си за развод страните по делото са посочили, че съвместното им съжителство е продължило до месец октомври 2007г. При изброените данни въззивният съд е съобразил решението си с посоченото от жалбоподателя ТР №35 от 14.06.1971г. на ОСГК на ВС, че съвместният принос /в конкретния случай – при заплащането на вноски по кредита/ е изключен след настъпилата фактическа раздяла между страните.
Вторият въпрос за оборването на презумпцията за съвместен принос е пряко свързан с първия и за него важи част от изложеното по-горе. За да приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена, съдът е разполагал не само с обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК, но и с данните по представената на стр.116 от първоинстанционното производство молба за развод, изхождаща от двете страни по спора, както и с отразеното в съдебния протокол като безспорно между страните. Посочените от жалбоподателя решение №249 от 27.12.11г. по гр.д.№1037/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение 865 от 30.12.05г. по гр.д.№628/2005г. на ВКС, І ГО и решение №457 от 06.08.10г. по гр.д.№477/09г. на І ГО акцентират върху изискването за пълно и пряко доказване на фактите, които изключват съвместния принос. Обжалваното в настоящото производство решение е съобразено с тази практика, тъй като моментът на фактическата раздяла е установен безспорно по делото и е съобразен от съда, като за периода преди раздялата съвместният принос не е изключен и тъкмо по тази причина не е уважена претенцията на ищцата за присъждане на подобрения, а освен това не са присъдени и погасителните вноски, правени от нея преди раздялата.
По третия въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има практика на ВКС по чл.290, ГПК, според която основанието, на което единият от бившите съпрузи може да иска от другия съпруг неговата припадаща се част от изплатените вноски за погасяване на заем, теглен по време на брака за семейни нужди, е чл.127, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е например решение №211 от 23.07.12г. по гр.д.№177/11г. на ВКС, ІV ГО и решение №293/19.11.13г. по гр.д.№3267/13г. на ВКС. Наличието на задължителна практика по поставения въпрос изключва възможността да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Макар въззивният съд да е дал неправилна квалификация по чл.59 ЗЗД на претенцията за връщане на припадащата се на М. М. част от погасителните вноски по кредита на страните, той е разгледал предявения регресен иск в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №612 от 08.12.14г. по в.гр.д.№816/14г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: