2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 10.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№5700 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С определение №1812 от 25.04.14г. по ч.гр.д.№86/14г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение №9164 от 28.11.13г. по гр.д.№315/12г. на Благоевградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. Г. Щ., действащ като [фирма], за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по предявения срещу него иск за заплащане на трудово възнаграждение. Въззивният съд е приел, че според практиката на съдилищата, особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.1 и чл.133 ГПК са тези, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме необходимото процесуално действие. Неизпълнението на служебните задължения на длъжностното лице по призоваването, поради което извършеното връчване на препис от исковата молба не е редовно по смисъла на чл.50, вр. чл.47 ГПК, не е особено непредвидено обстоятелство, а би могло да доведе до неправилност на съдебното решение по спора. В тази хипотеза не може да се говори за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като не е налице пропускането му. Въззивният съд се е позовал и на определение №9 от 12.01.11г. по ч.гр.д.№518/10г. на ВКС, ІІ ГО в този смисъл.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ответника А. Г. Щ., действащ като [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че не му е бил връчен по надлежния ред препис от исковата молба по делото и това съставлява особено непревдидено обстоятелство по смисъла на чл.133 ГПК, което му дава основание да иска възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Не са били налице предпоставките на чл.50, вр. чл.47 ГПК за връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление на адреса на едноличния търговец, вписан в търговския регистър. Освен това обявлението е било залепено на външната врата на блока, а не на входната врата на офиса на търговеца в този блок или на пощенската му кутия, без да има данни по делото връчителят да не е имал достъп до тях. Тези нарушения според жалбоподателя представляват особени непредвидени обстоятелства, които дават основание да се иска възстановяване на пропуснатия срок за подаване на писмен отговор на исковата молба.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса представлява ли ненадлежното оформяне на съобщението за връчване на препис от исковата молба предпоставка за възстановяване на срока за отговор по смисъла на чл.133, вр. чл.64 ГПК. По този въпрос обжалваното определение влизало в противоречие с решение №50/14.04.11г. по т.д.№347/10г. на І ТО на ВКС.
Ответникът в производството Р. Д. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос е определящ за изхода на делото, но по него няма противоречие между обжалваното определение на въззивния съд и посоченото решение на ВКС. В разгледания от ВКС казус на ответника е връчен препис от исковата молба чрез съпругата му, но е сгрешен номерът на делото, вписан в съдебните книжа. Това е дало основание на ВКС да приеме, че в първото съдебно заседание, на което ответникът се е явил, той е могъл да поиска възстановяване на пропуснатия срок за подаване на отговор на исковата молба. По настоящото дело случаят е друг. По него реално връчване на съдебните книжа не е извършено нито лично на ответника, нито на лица по чл.50, ал.2 ГПК. Връчването е осъществено посредством залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Разликата в обстоятелствата по двете дела води и до различен резултат по поставения въпрос за тълкуване на понятието “особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.133, вр. чл.64, ал.1 ГПК. Не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Напротив, обжалваното въззивно определение е в съответствие с практиката на ВКС, според която допуснатите процесуални нарушения при връчването на съдебни книжа не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК. В този смисъл е посоченото от въззивния съд определение №9 от 12.01.11г. по ч.гр.д.№518/10г. на ВКС, както и определение №353/31.05.13г. по ч.гр.д.№2547/13г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №390/22.06.11г. по ч.гр.д.№322/11г. на ВКС, ІV ГО; определение №228 от 28.03.14г. по ч.т.д.№796/14г. на ІІ ТО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1812 от 25.04.14г. по ч.гр.д.№86/14г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: