О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
С., 07.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.731 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 29.04.11г. по гр.д.№117/11г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение №743/27.12.10г. по гр.д.№1697/09г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която делбата на жилищна сграда, гараж, навес и второстепенна сграда, построени в УПИ ХIII-32 в кв.4 по плана на [населено място], [община], е допусната при равни квоти – по ? ид.част, между съсобственичките Ц. Т. А. и К. Г. А..
Въззивният съд е приел, че процесните сгради не са се включили в съпружеската имуществена общност на наследодателя Г. А. и ищцата Ц. А., а са били индивидуална собственост на наследодателя. След неговата смърт, тези сгради са наследени от съпругата Ц. А. и от дъщерята К. А. при равни квоти, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ц. А.. Тя се позовава на обстоятелството, че по време на брака и с наследодателя, той се е снабдил с нотариален акт за собственост на сградите по обстоятелствена проверка. Счита, че давностното владение е осъществявано съвместно от двамата, затова сградите представляват съпружеска имуществена общност, а след прекратяването и, тя има ? ид.част от нея, а другата ? ид.част е наследствено имущество, от което наследствените дялове са равни. Затова тя е собственик на ? ид.части от сградата, а ответницата – на ? ид.част и при тези квоти следва да се допусне делбата.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, без обаче да се формулират правните въпроси, по които следва да се произнесе настоящият състав на ВКС. Атакуваното решение противоречало на ТР №49/12.08.87г. по гр.д.№29/87г. на ОСГК на ВС, на решение №85/05.02.09г. по гр.д.№6460/07г. на ВКС, IV ГО и на решение №150 от 23.04.09г. по гр.д.№6373/07г. на ВКС, II ГО. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с тезата на жалбоподателката, че процесните сгради са били придобити от нея и наследодателя чрез давностно владение и са станали съпружеска имуществена общност.
Ответницата в производството К. Г. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Тезата на жалбоподателката, че спорните сгради са придобити от нея и наследодателя по давност по време на брака им, противоречи изцяло на твърденията и в уточненията към исковата молба, а и на данните по делото, че са строени през 1963г. от наследодателя, преди сключването на брака, въз основа на учредено право на строеж. С реализирането на правото на строеж, наследодателят е станал изключителен собственик на сградите, а по-късното снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не влияе на вече възникналата собственост. Затова съдебните решения на ВС и ВКС, на които се позовава жалбодателката, свързани с придобивната давност и съпружеската имуществена общност, са неотносими към правния спор по делото и не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика, тъй като въззивният съд е разгледал спора в съответствие с поддържаното от самата жалбоподателка, че сградите са построени в резултат на реализирано право на строеж много преди сключване на брака и с наследодателя.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №852 от 11.11.10г. по гр.д.№488/10г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: