О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4304 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №290 от 20.05.2015г. по гр.д.№376/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд е обезсилено решение от 20.02.2015г. по гр.д.№581/14г. на Панагюрския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд е приел, че в делбеното производство не са конституирани всички съсобственици на спорното дворно място, затова постановеното от първоинстанционния съд решение е процесуално недопустимо. Този извод е направен при обсъждане на писмените доказателства, представени в районния съд след даване ход на делото по същество. Извършена е констатация, че 2/3 ид.части от процесното дворно място са придобити от Г. Т. В. в индивидуална собственост по силата на наследство и делба, при която не е имало уравнение на дяловете, а останалата 1/3 ид.част от мястото – по силата на покупко-продажба, извършена по време на брака му с наследодателката Д. Г. В.. Тази 1/3 ид.част е станала съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д. В. частта на Г. В. в процесния имот надвишава прехвърлените от него в полза на дъщеря му С. В. 4/6 ид.части, т.е. той продължава да е собственик на идеална част от дворното място, която е останала неразпоредена. Затова Г. В. е следвало да бъде конституиран в делбата като задължителен другар, за което съдът следи служебно. Постановеното без негово участие съдебно решение за делба на дворното място е процесуално недопустимо.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителя Т. Г. В., който е ответник по иска за делба. Той счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо. Жалбоподателката С. В., която е предявила иска за делба, не е имала правен интерес да обжалва решението на първата инстанция, тъй като то е изцяло в нейна полза. Делбата е допусната при заявените от нея квоти – 5/6 ид.части за нея и 1/6 ид.част за жалбоподателя. Освен това въззивният съд основал решението си на доказателства, които не са представени своевременно.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, уточнени от настоящия състав така: 1. Налице ли е правен интерес за ищец по гражданско дело за делба да обжалва постановеното решение за допускане на делбата, с което съдът е удовлетворил изцяло направените в исковата молба претенции, ако жалбата се основава на твърдения за неконституиранне на съсобственик. 2. Налице ли е процесуална възможност за съда да основе решението си на документи, които, макар и да се намират в кориците на делото и да са известни на страните, не са допуснати, не са представени и не са приети по надлежния съдебен ред като доказателства.
3. Налице ли е процесуална възможност за съда служебно да се произнесе по действителността и правните последици на приложен по делото констативен нотариален акт, който не е бил оспорен от нито една от страните по делото. 4. Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК. По първия въпрос въззивното решение противоречало на решение №31 от 14.03.14г. по гр.д.№4339/13г. на ВКС, II ГО и решение №64/09.05.14г. по гр.д.№5569/13г. на ВКС, I ГО; по втория въпрос – на решение 411/27.10.11г. по гр.д.№1857/10г. на ВКС, IV ГО и решение 92/22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г. на ВКС, IV ГО, а по четвъртия – на решение 331/04.07.14г. по гр.д.№1649/10г. на ВКС, IV ГО и посочените по-горе решение 411/27.10.11г. по гр.д.№1857/10г. на ВКС, IV ГО и решение 92/22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г. на ВКС, IV ГО. По третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството С. Г. В. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Върховният касационен съд счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС. По първия въпрос: В обжалваното въззивно решение се поставя въпрос дали ищецът има правен интерес да обжалва съдебно решение, с което е уважен предявен от него иск за допускане на делба, ако по делото не е бил конституиран задължителен другар. На този въпрос е даден отговор в самото решение. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не разглежда такъв въпрос, затова не е налице и противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Решение №64/09.05.14г. по гр.д.№5569/13г. на ВКС, I ГО, се занимава с въпроса за правните последици от недоказване на фактите, за които съдът е дал изрични указания за доказването им. Прието е, че когато страната няма правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение поради това, че резултатът по делото я удовлетворява, тя може да поиска събирането на доказателства във въззивното производство, образувано по жалба на другата страна, за да установи факти, които са останали недоказани поради процесуално нарушение на първата инстанция. Тези разсъждения не могат по никакъв начин да се свържат с проблематиката по настоящото дело. В решение №31 от 14.03.14г. по гр.д.№4339/13г. на ВКС, II ГО, съставът на ВКС е приел, че всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по извършването и, дори предварително да е изявил желание тя да се извърши по същия начин. Това решение, въпреки че касае втората фаза на делбата и не засяга въпроса, който се поставя по настоящото дело, също не отрича възможността в конкретни хипотези да е допустимо обжалването на решение, с което са удовлетворени исканията на страната. По втория и четвъртия въпрос: Налице е съществено различие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС -решение 411/27.10.11г. по гр.д.№1857/10г. на ВКС, IV ГО, решение 92/22.02.11г. по гр.д.№1863/10г. на ВКС, IV ГО и решение 331/04.07.14г. по гр.д.№1649/10г. на ВКС, IV ГО. В тази практика ВКС дава указания за правилно прилагане на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, който вменява задължение на съда, при произнасяне по съществото на правния спор, да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните. В настоящия случай с обжалваното въззивно решение съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор, поради което не е прилагал чл.188, ал.1 ГПК /отм./, аналогичен на чл.235, ал.2 ГПК. Той е взел отношение само по въпрос, свързан правилното конституиране на страните в делбеното производство. След връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанцинния съд представените по делото доказателства ще бъдат разгледани, а ако са допуснати процесуални нарушения при събирането им, те могат да бъдат коментирани в новото въззивно решение. Не е налице противоречиво разрешаване на един и същи правен въпрос, което да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият въпрос не е относим към спора по настоящото дело, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Решаващите изводи на въззивния съд за наличие на още един съсобственик, който не е бил конституиран в процеса, не са свързани с коментар на констативен нотариален акт, а с обсъждане на нотариални актове за сделки и проведена съдебна делба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №290 от 20.05.2015г. по гр.д.№376/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: