Определение №132 от 2.4.2014 по гр. дело №1619/1619 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132

София, 02.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1619 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Постъпила е молба от М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №161 от 11.05.1998г. по гр.д.№749/1997г. на Благоевградския окръжен съд, с което е допусната делба на дворно място от 1137 кв.м., намиращо се в [населено място], [община], парцел VІІ-237 от кв.21 по плана на селото и нива от 12 дка в местността „А.”.
Молбата се основава на твърдение за наличие на новооткрити писмени доказателства, установяващи, че процесното дворно място е било собственост само на наследодателя на молителите Н. Г. М., а не на общия за всички съделители наследодател Г. М. В.. Това са Удостоверение №681/29.11.13г. на [община] за регулационния статут на дворното място и извадка от данъчна книга за периода 1929г. – 1948г. Ответниците в производството не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално недопустима.
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на датата на постановяването му – 11.05.1998г., по аргумент от §150, ал.2 ПЗР на ГПК /отм./ – ДВ бр.124/1997г. Това е така, тъй като на второинстанционното производство е даден ход по същество преди влизане в сила на изменението на ГПК /отм./ с ДВ бр.124/1997г. Пределният срок, в който е могло да се иска отмяна на това решение, е определен в чл.232, ал.2 ГПК /отм./ и той е една година от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска – т.е. 11.05.1999г. След изтичането на този срок молбата за отмяна, основана на новооткрити доказателства, е процесуално недопустима. Обстоятелството, че при действащия понастоящем ГПК от 2007г., в сила от 01.03.2008г., не е предвиден краен срок за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не означава, че на това основание може да се иска безсрочно отмяна на решения, влезли в сила при действието на ГПК /отм./. Вярно е точно обратното – решенията, по отношение на които е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./, не могат да бъдат атакувани по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – при наличие на новооткрити писмени доказателства или нови обстоятелства по делото. В този смисъл е и практиката по чл.303, ал.1 ГПК – определение №22/13.02.14г. по гр.д.№728/14г. на ВКС, ІІ ГО, определение №5/05.01.12г. по гр.д.№1251/11г. на ВКС, ІІ ГО; определение №408 от 20.12.13г. по т.д.№4215/13г. на І ТО; определение №433 от 31.05.12г. по ч.т.д.№58/11г. на ІІ ТО и др.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №161 от 11.05.1998г. по гр.д.№749/1997г. на Благоевградския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top