О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 23.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2024 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 18.12.13г. по в.гр.д.№10095/2013г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 20.02.13г. по гр.д№41633/09г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени възлагателните претенции на Е. С. Ж. по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК.
Предмет на делото е иск за делба на съсобствен апартамент №80, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Апартаментът е даден на И. А. Ж. и майка му Д. Д. Ж. като обезщетение за отчужден недвижим имот. Към момента на възникване на придобивното основание И. Ж. е бил в граждански брак с Е. С. Ж.. Д. Д. Ж. е починала през 1991г., като е оставила за свои наследници по закон сина си И. А. Ж. и дъщеря си И. А. Ж.. И. А. Ж. е починал през 1994г., като е оставил за свои наследници дъщеря си М. И. Ж. и съпругата си Е. С. Ж.. И. Александрива Ж. е починала през 2006г., като е оставила за свой наследник по закон племенницата си М. И. Ж..
При тези данни делбата на апартамента е допусната между съсобственици и при квоти: 11558,25/19310 ид.части за М. И. Ж. и 7751,75/19310 ид.части за Е. С. Ж..
Във втората фаза на делбата апартаментът е изнесен на публична продан, като са отхвърлени претенциите на Е. С. Ж. за възлагане на апартамента при условията на чл.349, ал.1 и чл.349, ал.2 ГПК, аналогични на чл.288, ал.2 и чл.288, ал.3 ГПК /отм./. Съдът е приел, че не са налице условията на чл.349, ал.1 ГПК, тъй като процесното жилище не е било изцяло съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на И. Ж., а освен това към момента на извършване на делбата няма ненавършили пълнолетие деца., върху които преживялата съпруга да упражнява родителски права. Не са налице и условията на чл.349, ал.2 ГПК, тъй като съсобствеността не е възникнала единствено от юридическия факт на наследяването. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Е. С. Ж.. Тя счита, че има право да претендира възлагане на процесния апартамент на основание чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Апартаментът е придобит по време на брака и с наследодателя И. Ж. и към момента на неговата смърт дъщеря им М. Ж. е била непълнолетна и родителските права върху нея са преминали изцяло върху жалбоподателкта, която е живяла в същото жилище.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Приложим ли е текстът на чл.349, ал.2 ГПК при наличието на сложен фактически състав – прекратяване на съпружеска имуществена общност и наследяване.
На жалбоподателката е известна т.8 на ТР №1/19.05.04г. на ОСГК на ВКС, но счита, че в процесния случай, при точно прилагане на законовите текстове, са злепоставени интересите и на преживяла съпруга, която по силата на закона след смъртта на своя съпруг е поела упражняването на родителските права върху другата съделителка М. Ж., която към този момент е била непълнолетна. Счита, че ако делбата беше извършена към онзи минал момент, тя би имала основание да претендира възлагане по чл.288, ал.2 ГПК /отм./.
Ответникът М. И. Ж. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по настоящото дело, изключват прилагането както на чл.349, ал.1 ГПК, така и на чл.349, ал.2 ГПК. Тези два текста имат предвид чистите хипотези на съсобственост, възникнала само в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност /било с развод, било със смърт/ или съсобственост, възникнала само от наследяване. Когато имотът е бил съсобствен между съпрузи и трето лице, последващата смърт на единия от съпрузите насочва към чл.349, ал.1, но само за идеалната част, която те са притежавали в СИО, а смъртта на третото лице – към основанието по чл.349, ал.2, но само за оставащата идеална част. Такава сложна хипотеза от комбинация на двете основания за ликвидиране на съсобственост обаче законът не познава, а и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото чрез тълкуване не може да бъде изведено едно общо правило кой от новите съсобственици има преимущество пред останалите да иска възлагане.
Въпросът за съотношението на чл.288, ал.2 и чл.288, ал.3 ГПК /отм./, аналогични на чл.349, ал.1 и чл.349, ал.2 ГПК, е разрешен с т.7 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че когато съсобствеността възниква от прекратена със смърт съпружеска имуществена общност, се прилага разпоредбата на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, която изключва чл.288, ал.3 ГПК /отм./. Настоящият състав счита това разрешение за правилно. То не бива да бъде променяно или допълвано по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в смисъла, който предлага жалбоподателката, по изложените по-горе съображения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.13г. по в.гр.д.№10095/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: