5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 30.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3996 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №282 от 28.10.13г. по в.гр.д.№583/13г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №444 от 17.05.13г. по гр.д.№344/12г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „Г.”, находящ се в [населено място],[жк], представляващ имот с идентификатор 55871.502.90.1 по кадастралната карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че процесният трафопост е въведен в експлоатация през 1984г. През 1995г. за него е съставен акт за държавна собственост на основание писмо на Н. ЕАД, клон Електроснабдяване П., а през 2002г. е съставен и акт за частна общинска собственост. Прието е, че държавното предприятие „Електроснабдяване” П. е включено в състава на образуваната през 1991г. [фирма], от която през 2000г. чрез отделяне е образувано [фирма], което пък през 2007г. се е вляло в [фирма], преименувано впоследствие на [фирма]. Процесният трафопост фигурира в инвентарните книги на ответното дружество, съставени през периода 1948 – 2000г. В дружеството не се съхраняват счетоводни данни към 17.08.1991г. поради настъпили промени в собствеността, наименованията на предприятията и начина на водене на отчетността. В баланса на Н. ЕАД към 31.12.1997г., съхраняван в Държавен архив, е посочена само стойността на Д., но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да се направи извод за конкретните Д., включени в него.
От правна страна е прието, че не е налице твърдяното от [община] придобивно основание – §7, ал.1, т.7 от ПЗР на З.. Към момента на влизане в сила на З. процесният трафопост е бил включен в актива на държавното предприятие „Електроснабдяване” П. и това изключва възможността той да премине в собственост на общината, по аргумент на §7, ал.2, вр. ал.1 от ПЗР на З.. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че по силата на закона – чл.2, ал.1, вр. чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, без да е нужен нарочен акт за това, обектите на енергийната система са били предоставени за стопанисване на държавните предприятия, осъществяващи дейността по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване. Независимо от това е добавено, че за трафопоста е съставен А., в който е отразено предоставянето му за стопанисване и управление на „Електроснабдяване”-район П.. Прието е, че §7, ал.2 З. има обратно действие и следва да се прилага от момента на влизане в сила на З.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят счита, че към момента на влизане в сила на З. процесният трафопост е бил част от общинската инфраструктура, поради което е налице първата предпоставка на §7, ал.1, т.7 З.. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение при изясняване на втората предпоставка, тъй като отказал да събере доказателства за изясняване на въпроса дали процесният трафопост, управляван от ДП „Електроснабдяване”-район П., е преминал при преобразуването и приватизацията в баланса на [фирма]. Наличието на А. от 1995г. сочи, че трафопостът към 1995г. е не е бил включен в баланса на [фирма]. Изложен е и довод, че разпоредбата на ал.2 на §7 от ПЗР на З., на която се е позовал въззивният съд, е материалноправна и няма обратно действие към момента на влизане в сила на З..
В изложението към жалбата и в допълнението към него се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г.
2. Допустимо ли е съдът, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./.
3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните вписвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени. 4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания. 5. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие.
Жалбоподателят счита, че по изброените въпроси въззивното решение противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС -решение №1337 от 06.01.2009г. по гр.д.№4382 от 2007г. на ВКС, ІV ГО, решение №921 от 30.12.2009г. по гр.д.№ 2704 от 2008г. на ВКС, І ГО, решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№ 373 от 2008г. на ВКС, І ГО, решение №96 от 06.07.2010г. по т.д.№886 от 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №244 от 25.02.10г. по гр.д.№99/09г. на І ГО; решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №898 от 08.01.10г. по гр.д.№691/09г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос – дали процесният трафопост е преминал в собственост на общината по силата на §7, ал.1, т.7 ПЗР на З. не е абстрактен правен въпрос, какъвто има предвид чл.280, ал.1 ГПК, а въпрос по предмета на делото, на който съдът може да отговори само при разглеждане на спора по същество. Въпросът съдържа в себе си условие /да са налице всички предпоставки на §7, ал.1, т.7 ПЗР на З./, което подлежи на доказване в процеса и което в случая е отречено от въззивния съд. Ето защо това не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да бъде поставен в определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос се свежда до това дали предоставянето на енергийните обекти за стопанисване и управление на държавните енергийни предприятия произтича от закона или следва от включването им в баланса на предприятието. Въпросът е определящ за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл по него и е приел, че от първостепенно значение е нормативната уредба – чл.2, ал.1 и чл.12, ал.1 от Закон за електростопанството от 1975г. /отм./, от която се извлича фактът на предоставянето, но в случая са налице и конкретни данни за това предоставяне, каквито са А. от 1995г., съставен по искане на „Електроснабдяване” район П., както и включването на трафопоста в инвентарните книги с дата на придобиване 1984г. Тези мотиви са в пълно съответствие с решение №1064 от 09.12.08г. по гр.д.№3969/07г. на ВКС, ІІ ГО, постановено при идентичен казус. Не е налице такова противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, което да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От една страна този състав на ВКС не е обсъждал нормативната уредба по Закона за електростопанството /отм./ и Наредба за държавните имоти /отм./, не е изразявал становище, че от тях не следва фактът на предоставянето на трафопоста за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие, а от друга страна в разглеждания от него случай не е имало данни трафопостът да е бил включен в инвентарните книги на предприятието, за разлика от настоящия случай. Липсва противоречие на обжалваното решение и решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№373 от 2008г. на ВКС, І ГО, основният извод от което е, че вписването на един имот като актив в баланса търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, освен ако се касае за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и последващата им приватизация, при което се прилага чл.17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл.1, ал.1 ПМС №201/1993г. Това решение не касае приложимата в настоящия случай разпоредба на §7, ал.1, т.7 ПЗР на З., както и правото на собственост върху енергиен обект, за който има специална нормативна уредба. Неотносими към спора по настоящото дело са и другите решения на ВКС. Решение №96 от 06.07.2010г. по т.д.№886 от 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, също третира въпроса за трансформиране на държавната собственост в собственост на търговско дружество и отново като решаваща предпоставка се извежда предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавното предприятие, което се преобразува в търговско дружество, при което обжалваното въззивно решение не противоречи на посоченото решение на ВКС. Решение №898 от 08.01.10г. по гр.д.№691/09г. на ВКС, ІІ ГО не касае спор за собственост на енергиен обект, а освен това в настоящия случай фактът на вписване на трафопоста в инвентарните книги не е решаващ за извода на съда, че той е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие – праводател на ответното дружество.
Третият и четвъртият въпрос са за доказателствената стойност на счетоводните записвания. Предвид изложеното по-горе, въпросите не са решаващи за изхода на делото и не следва да бъдат поставяни.
По петия въпрос – дали разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР на З. има обратно действие, има утвърдена задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №96 от 11.02.10 г. по гр.д.№ 3122/08г. на ВКС, І ГО; решение №244 от 25.02.10 г. по гр.д.№99/09 г. на ВКС, І ГО, решение №200 от 29.06.10 г. по гр.д.№ 5293/08 г. на ВКС, ІІ ГО. Въззивното решение е съобразено с тази практика, затова не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до разглеждане по същество. Посоченото от жалбоподателя решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО е постановено при действието на ГПК /отм./ и няма задължителен характер, затова, при наличието на задължителна практика в обратния смисъл, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По въпроса няма противоречива практика по чл.290 ГПК, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и сезиране на ОСГК за произнасяне с тълкувателно решение.
В обобщение – не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът не представя доказателства за сторени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 28.10.13г. по в.гр.д.№583/13г. на Пернишкия окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: