3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 21.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№651 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1497 от 28.07.2015г. по гр.д.№688/15г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №200/07.11.2014г. по гр.д.№347/2014г. на Провадийския районен съд, с което В. Х. Д. е бил осъден да предаде на основание чл.108 ЗС на Ю. К. П. и Н. М. П. владението на жилищна сграда и гараж, построени върху държавно дворно място, съставляващо УПИ IV-90, кв.17 по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че през 1999г. ответникът В. Х. Д. е продал процесния имот на Й. К. М.. От своя страна през 2002г. Й. М. и съпругата му Д. М. са продали имота на ищцата Н. М. П., по време на брака и с втория ищец Ю. К. П.. Въз основа на прехвърлителните сделки, оформени с нотариални актове, ищците се легитимират като собственици на спорния имот. Тъй като ответникът владее този имот без основание, искът по чл.108 ЗС е уважен.
Прието е за недоказано възражението на ответника В. Д., че е продал имота на Й. М. като обезпечение на получен от него заем и при уговорка за обратно изкупуване. Съдът е отказал да допусне свидетели за установяване на договора за заем и за разкриване на симулацията поради липсата на обратно писмо или начало на писмено доказателство по чл.165, ал.2 ГПК, които да навеждат, че действително е имало такива уговорки.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника В. Х. Д..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неоснователно отказал да допусне свидетел, който да установи, че не е бил редовно призован за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание. Неправилен бил и отказът да се допуснат свидетели за разкриване на действителните отношения във връзка с първата продажба на имота, както и отказът да му се предостави правна помощ за въззивното производство.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Уговорката за обратно изкупуване следва ли да се доказва с писмен документ, или това може да стане и с гласни доказателства.
Ответниците в производството Н. и Ю. П. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и съдът правилно е приложил процесуалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставеният въпрос обуславя изхода на делото по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, затова той отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил.
В решение №435 от 01.03.2013г. по гр.д.№370/2012г. на ВКС, І ГО, е разгледан иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.152, вр. чл.209 ЗЗД, при уговорка за обратно изкупуване. Спорът се е съсредоточил върху въпроса допустими ли са свидетелските показания в хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК. Съставът на ВКС е приел следното: „Когато една от страните по двустранен договор твърди, че същият е нищожен като симулативен, за доказване на това твърдение е необходимо да представи писмено доказателство – обратен документ, установяващ действителните отношения между договарящите. Ако не разполага с такъв документ, страната, домогваща се да докаже симулация, може да представи и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно. При наличието на такъв документ или изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат твърдение за привидния характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите да бъде разкрита и чрез други доказателства, включително и гласни. Основанието за допускане на гласни доказателства във втората хипотеза на чл.165, ал.2 ГПК е изявление пред държавен орган на противната страна, в което не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулацията, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна”.
От това решение следва, че когато се твърди нищожност на договор за продажба поради нарушаване на чл.152, вр. чл.209 ЗЗД, допустимостта на свидетелските показания винаги се преценява при прилагане на чл.165, ал.2 ГПК. Същото следва и от решения № 23 от 06.04.2010г. по гр.д.№58/2009г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №189 от 02.07.2012г. по гр.д.№1072/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, в които по сходни искове по чл.152, вр. чл.209 ЗЗД се разисква разпоредбата на чл.134, ал.2 ГПК /отм./, аналогична на чл.165, ал.2 ГПК. В същия смисъл е и практиката на ВКС по отменения ГПК – решение №132 от 15.05.2003г. по гр.д.№43/2002г. на ВКС, ІV ГО и др. Същото е прието и с влязлото в сила решение от 15.07.2004г. по гр.д.№369/2004г. на Варненския окръжен съд, постановено по иск за собственост на същия имот, предявен от Ю. К. П., който е ищец и по настоящото дело, срещу родителите на настоящия ответник В. Х. Д., които към този момент са били във владение на имота по силата на запазено от тях вещно право на ползване.
Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №1497 от 28.07.2015г. по гр.д.№688/15г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: