О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 30.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.930 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №5997 от 24.08.2012г. по гр.д. №10886/10г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 12.04.10г. по гр.д.№14206/2007г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от Ц. Я. П. срещу В. Я. А. иск по чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.286 ГПК /отм./ за разликата над дължимата сума от 9 653,10лв. до присъдените от първата инстанция 26 809,45лв. Първоинстанционното решение е оставено в сила в осъдителната част за сумата от 9653,10лв.
Въззивният съд е приел, че Ц. П. е извършила подобрения в съсобствения недвижим имот без знанието и съгласието на другия съсобственик В. А.. Тъй като подобренията са извършени и в неин интерес, отговорността е по чл.61, ал.2 ЗЗД – дължат се разноските до размера на обогатяването на другия съсобственик, съобразно неговия дял. Общият размер на разноските възлиза на 29 480лв. От тази сума ответникът дължи само частта, която му се припада съобразно неговата квота в съсобствеността. Тази квота е 15248,59/46795,77, съответно дължимата от него сума за извършените подобрения е 9653,10 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част за разликата над 9653,10лв. до 29 480лв. е подадена от Ц. П.. Тя поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал претенцията и по чл.61, ал.2 ЗЗД, вместо по чл.72, ал.1 или чл.74, ал.2 ЗС. Счита, че следва да и бъде присъдена увеличената стойност на имота.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите дали въззивният съд е длъжен да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните, както и коя от двете стойности е дължима при подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности.
Ответникът в производството В. Я. А. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Намаляването на присъдената от въззивния съд сума за извършените от Ц. П. подобрения в съсобствения недвижим имот се дължи не на погрешна квалификация на предявения иск, както поддържа жалбоподателката, а поради отчитане на обстоятелството, че ответникът В. А. е съсобственик на подобрения имот и следователно дължи заплащане не на цялата сума, вложена при извършване на подобренията, а само на част от нея, съответстваща на неговия дял в имота. Това обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд и затова той погрешно е присъдил цялата парична равностойност на подобренията, а не съответната на дела на В. А. част от тях. Посочената от вещите лица парична равностойност на извършените подобрения в размер на 29 480 лв. /а според районния съд – 26 809,45лв. / не може да бъде присъдена изцяло, тъй като ответникът отговаря за подобренията само до размера на неговия дял от имота.
Ето защо поставените от жалбоподателката въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не са определящи за изхода на делото и затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Първият въпрос – за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, е свързан с оплакването в касационната жалба за неправилна квалификация на предявения иск от страна на въззивния съд. Както бе посочено по-горе обаче, намаляването на присъдената сума за подобрения се дължи не на квалификацията на иска, а на свеждане на отговорността на ответника до сума, съразмерна на неговия дял в общия имот. Отделен е въпросът, че в случая дадената квалификация по чл.61, ал.2 ЗЗД съответства на данните по делото, според които ищцата не е била владелец на целия имот, а само на собствената си идеална част и държател на частта на ответника; извършила е подобренията без негово съгласие, при това не само в негов, но и в собствен интерес.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос – коя от двете стойности е дължима при подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности. Отговорът на този въпрос може да бъде различен в зависимост от фактите по всяко конкретно дело, обуславящи различна квалификация на претенцията за подобрения – по чл.72 – 74 ЗС; по чл.30, ал.3 ЗС; по чл.60-61 ЗЗД или по чл.59 ЗЗД. Няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателката решение №339/10.10.11г. по гр.д.№1072/10г. на ВКС, І ГО, в което е даден принципен отговор на въпроса за квалификацията на претенциите за подобрения, а по конкретното дело е прието, че претенцията е по чл.61, ал.2 ЗЗД и в този случай ответникът дължи по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5997 от 24.08.12г. по гр.д. №10886/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: