О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
С., 13.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№313 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение №1471 от 09.05.11г. по ч.гр.д.№765/11г. на Варненския окръжен съд са потвърдени определения от 22.02.11г. и от 09.03.11г. по гр.д.№1309/09г. на Варненския районен съд, с които са присъдени разноски в полза на ответниците на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата П. К. Б.. Тя счита, че съдът е имал основание да присъди на ответника И. Б. П. само 400лв. разноски. Останалите суми, присъдени на другите ответници, не са дължими, тъй като не са своевременно поискани. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса трябва ли съдът да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК при положение, че искането за тяхното присъждане е направено след постановяване на определението за прекратяване, както и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. Сочи се съдебна практика на която според жалбоподателката въззивното определение противоречи.
Ответникът в производството И. Б. П. оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
П. К. Б. е предявила срещу Е. И. П., И. Б. П., М. Т. П. и С. И. И. иск за делба на няколко недвижими имота в [населено място]. В писмения си отговор ответниците са поискали спиране на производството по делото поради наличие на друг преюдициален спор между същите страни. С определение от 07.05.09г. по гр.д.№1309/09г. на Варненския районен съд производството по делото е спряно, а с определение от 03.12.10г. отново е възобновено. На 21.12.2010г. ответникът И. Б. П. е поискал да бъдат възстановени направените от него и от останалите ответници /съпруга и две деца/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв. Към молбата са били приложени доказателства за внесените суми – 400лв. от Е. И. П.; 800лв. от И. Б. П. и М. Т. П. и 400лв. от С. И. И. – лист 73 и 74 от делото.
С определение от 22.02.2011г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска за делба.
С определение №2763 от 22.02.11г. районният съд е присъдил на ответника И. Б. разноски в размер на 800лв. на основание чл.78, ал.4 от ГПК и е дал възможност на останалите ответници да представят доказателства за упълномощаването на И. Б. във връзка с направеното от тяхно име искане за присъждане на разноски. В изпълнение на указанията на съда такива пълномощни са представени, след което, с определение №3462/09.03.11г. районният съд е изменил предходното си определение, като сумата от 800лв. е присъдена солидарно на М. П. и на И. П., а освен това са присъдени и разноските, направени от другите двама ответници.
Поставените в частната жалба правни въпроси не са определящи за изхода на спора и затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Първият въпрос е трябва ли съдът да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК, при положение, че искането за тяхното присъждане е направено след постановяване на определението за прекратяване. В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено от всички ответници преди постановяване на определението за прекратяване на производството, чрез единия от ответниците, който по силата на чл.32, т.2 от ГПК може да представлява и останалите при упълномощаване. Извършеното от представителя действие без представителна власт /подаване на искане за присъждане на разноски за всички ответници/ е зачетено от съда едва след потвърждаването му чрез последващо представяне на пълномощни. Това потвърждаване има обратно действие и валидира искането за присъждане на разноски, което съдът е длъжен да зачете. Извършеното след прекратяване на производството потвърждаване не може да се приравни на случая, при който самото искане за присъждане на разноски и представянето на доказателствата за сторените разноски е направено след постановяване на определението за прекратяване на делото. Ето защо както поставеният от жалбоподателката въпрос, така и приложената съдебна практика са неотносими към настоящия случай и не обосновават основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Липсва противоречива съдебна практика и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. Този въпрос по принцип се поставя във връзка с постановяване на решение по съществото на правния спор, каквато е и представената към жалбата съдебна практика. Като резултат въззивното определение не противоречи на принципното разбиране в приложените актове, че съдът е длъжен да обсъди всички възражения и доводи на страните, с уговорката, че те трябва да са решаващи за правния спор. В случая не е решаващо това, че пълномощните във връзка с искането на ответниците за присъждане на разноски са представени след прекратяване на производството по делото. Решаващи са две обстоятелства – първо че прекратяването е настъпило още преди да се даде ход на делото в открито съдебно заседание и преди ответниците да са били уведомени за направеното оттегляне на исковата молба, за да могат своевременно да предявят искането си за разноски. Освен това – решаващо е това, че искането за присъждане на разноски е направено преди прекратяване на производството по делото, от представител без представителна власт, чиито действия впоследствие са потвърдени от представляваните, както и това, че потвърждаването има обратно действие към момента на извършване на самото процесуално действие на представителя, в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1471 от 09.05.11г. по ч.гр.д.№765/11г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: