О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 11.03. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.898 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 05.03.2012г. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 16.09.09г. /погрешно изписана дата 08.03.10г./ по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че В. Т. В., К. П. В., И. П. В., А. Б. К. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон и по завещание М. Б. А. и А. А./, М. П. К. В., В. Г. Л. и Л. А. Ш. /починала в хода на процеса и заместена от Н. П. Ш., И. П. В. и К. П. В./ са собственици по реституция по ЗВСОНИ на имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д.-І ва част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. к.” с площ от 1400 кв.м.; отречено е правото на собственост на Ж. И. Ф. върху идеална част от посочените имоти и е оставен без разглеждане искът за собственост по отношение на Столична община.
Със същото решение въззивният съд е оставил в сила решението от 08.03.2010г. по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, с което в производство по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ е оставена без уважение молбата на ищците за отстраняване на очевидна фактическа грешка в основното решение.
Въззивният съд е приел, че всички ищци са наследници на И. П. /П./ В., б.ж. на [населено място], починал през 1931г., който е бил собственик на нива от 3 дка в Д., част от която са процесните два имота. Собствеността върху 5/6 ид.части от тези имоти е възстановена по силата на ЗВСОНИ. Другата 1/6 ид.част е била одържавена от Ж. И. В. /дъщеря на И. В./ по силата на Указ №447/16.03.48г. на основание чл.21, чл.44 и чл.46 от Закона за българското поданство /отм./. Този указ не е включен в реституционните закони, посочени в ЗВСОНИ, а и не сочи на неправомерно отнемане на имот без парично обезщетение. Освен това ищцата Ж. И. Ф. не се легитимира като правоимащ по отношение на този имот, тъй като не е наследник на Ж. И. В., а е купувач на нейното наследство по договор със своята майка Л. Б. Ф..
По отношение на Столична община въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост, тъй като не е установено извънсъдебно оспорване на правата на ищците от нейна страна.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби:
Ж..И. Ф. счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл с едни и същи мотиви по жалбата и срещу основното решение от 16.09.2009г. и по другата жалба срещу решението от 08.03.2010г. по чл.192, ал.2 ГПК /отм./. Счита, че е налице очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, която не е отстранена от въззивния съд. Тази грешка се изразява в това, че от една страна в мотивите е прието, че Ж. И. Ф. е наследник на А. В., син на И. В., чиято бивша собственост е възстановена по ЗВСОНИ, а от друга страна в диспозитива на решението Ж. Ф. не е посочена като съсобственик на възстановените имоти. Освен това – основанието, на което Ж. Ф. претендира да е собственик на 1/6 ид.част от процесните имоти, е одържавяването и без законово основание и не по установения ред. Изложени са подробни доводи в подкрепа на виждането, че одържавяването на процесната 1/6 ид.част влиза в приложното поле на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и това обуславя възстановяването на собствеността върху тази част в патримониума на Ж. Ф..
В изложението към жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост на въззивното решение и са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с оплакванията за неправилност на решението: еднакви или различни са предпоставките за възстановяване на собственост по ЗВСОНИ и за получаване на обезщетение по ЗОСОИ; за приложението на чл.90а ЗН; дали с договора за продажба на наследство, сключен след влизане в сила на ЗВСОНИ, е прехвърлена собствеността върху одържавен по ЗОЕГПНС имот, възстановен по ЗВСОНИ; дали Указ за лишаване от българско поданство от 1948г. влиза в приложното поле на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; дали за да настъпи възстановяване по ЗВСОНИ е необходимо провеждането на някаква административна процедура; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; допустимо ли е мотивиране на съдебно решение по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ с мотиви по съществото на спора или съдът дължи произнасяне само по въпроса дали е налице очевидна фактическа грешка; допустимо ли е съдебно решение по чл.192, ал.2 ГПК, ако е мотивирано с изводи по съществото на правния спор; как следва да се подават жалби при субективно съединени искове от няколко ищци; недопустимостта на жалбата на част от ищците води ли до недопустимост на жалбата на останалите; допустимо ли е съдът да дава указания за представяне на доказателства, когато страната не е счела за необходимо да представи.
Във втората жалба, подадена от всички ищци, се атакува отхвърлителното решение по отношение на Столична община. Правният интерес се обосновава с извънсъдебното оспорване на възстановената собственост на ищците. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите за правния интерес от установителен иск за собственост: дали той се преценява от твърденията в исковата молба или от тяхната истинност, доказана в процеса; за свободата на ищеца да избере начина на защита на собствените си права и може ли тя да бъде ограничавана от съда; за смисъла на законовото изискване за правен интерес, както и дали е налице правен интерес от иск срещу общината за правото на собственост върху реституиран имот.
Ответниците в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните въпроси, значими за изхода на правния спор: за прилагането на чл.90а ЗН, както и какви мотиви следва да изложи съдът в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за правния интерес от установителен иск за собственост, тъй като няма данни посоченото в тази връзка решение №41 от 11.02.11г. по гр.д.№1401/2009г. на ВКС, ІІ ГО да е постановено при идентична или сходна фактическа обстановка с тази по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.03.2012. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд в частта, с която е отречено е правото на собственост на Ж. И. Ф. върху идеална част от имот №1054 по кад.лист №718 по плана на в.з.”С. Д. – І част” /VІІ-10/ с площ от 1162 кв.м. и имот №1274, кад.лист №734 от кв.6 по плана на [населено място], в.з.”М. к.” с площ от 1400 кв.м., както и в частта, с която въззивният съд е оставил в сила решението от 08.03.2010г. по гр.д.№26499/07г. на Софийски районен съд, с което в производство по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е оставена без уважение молбата на ищците за отстраняване на очевидна фактическа грешка в основното решение. Указва на Ж. И. Ф. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 530 лв. и да представи по делото вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата и ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.03.2012. по гр.д.№5346/11г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът за собственост по отношение на Столична община.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: