О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 29.02. 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№541 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1152 от 07.03.11г. по гр.д.№14186/10г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 27.05.03г. по гр.д.№1155/2000г. на Софийския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Руси М. А. иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./ за определяне на по-голям дял от прекратена съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд е приел, че за уважаване на иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./ следва да се установи, че приносът на единия от бившите съпрузи в придобиване на общото имущество значително надхвърля приноса на другия. Извършва се съпоставка между стойността и значението на доказания принос от една страна и стойността на придобитото общо имущество от друга. При определяне размера на приноса на съпрузите следва да се отчетат всички форми на съдействие – влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Стойността на отделните имуществени обекти се установява към момента на придобиването им.
В настоящия случай в общото имущество влизат само движими вещи, които са допуснати до делба с влязло в сила решение: лек автомобил марка „К.”, тостер, минифурна и обзавеждане за детска стая. Останалите движими вещи, посочени от ответника, не са част от съпружеската имуществена общност, съгласно влязлото в сила решение по делбеното дело. Неоснователно е и твърдението на ищцата, че в обхвата на съпружеската имуществена общност влизат 995/1000 ид.части от магазин и инвентар в него, находящи се в [населено място], бул.”Ц. шосе №14. С влязлото в сила решение от 12.05.06г. по гр.д.№4985/03г. на СГС, потвърдено в тази част с решение №1174 от 18.12.07г. по гр.д.№1105/06г. на ВКС, V ГО, е признато за установено, че 5373/17180 ид.части от 995/1000 ид.части от този магазин и инвентар са лично имущество по чл.21, ал.2 от СК /отм./ на ищцата Е. А.. За останалите 11807/17180 ид.ч. от 995/1000 ид.части отхвърлителното решение на СГС е потвърдено с решение №546/01.12.10г. по гр.д.№966/09г. на ВКС, ІІІ ГО, като изложеният мотив се състои в това, че те изобщо не се включват в СИО, тъй като придобивното основание – чл.35 от ЗППДОП /отм./ изключва презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./ за съвместен принос.
Посочено е също, че данните по делото не разкриват значително по-голям принос на ищцата в придобиване на общото имущество. Трудовите и доходи през целия брак са 341,90лв. /деноминирани/, спрямо 290,93лв. за ответника. Не е доказан по-голям принос на ищцата и в другите му форми – грижи за децата и работа в домакинството. Брачните провинения на ответника не се преценяват в този процес.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Тя счита за неправилен извода на съда по отношение обхвата на съпружеската имуществена общност, както и за определяне на приноса на бившите съпрузи в придобиване на общото имущество. Неправилно съдът се позовал на мотивите на решението по гр.д.№966/09г. на ВКС, въпреки че в диспозитива няма произнасяне, което да изключва 11807/17180 ид.ч. от 995/1000 ид.части от процесния магазин и оборудване от обхвата на съпружеската имуществена общност. Неправилен бил и изводът, с който от общността се изключват част от движимите вещи, придобити по време на брака. Не били преценени и данните по делото, които сочат разпиляване на семейни средства от ответника и изплащането на негови лични задължения по време на брака със семейни средства.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и от ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли имотът съпружеска имуществена общност, когато е придобит с приватизационен договор и в акта за придобиване намиращите се в брак купувачи участват и двамата в лично качество, а не като търговци – противоречие с решенията на ВКС по гр.д.№3710/08г. І ГО; гр.д.№5910/07г. на V ГО; гр.д.№137/03г. на І ГО и гр.д.№1679/08г. на ІІ ГО.
2. При какви условия закупеният по време на брака недвижим имот е СИО – противоречие с т.І на ППВС №5/1972г. и решение №848 от 26.11.10г. по гр.д.№153/10г. на І ГО.
3. Какво се включва в понятието „общо имущество” при иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./ – противоречие с ТР №63/84г. на ОСГК на ВС и решение №64 от 29.01.88г. по гр.д.№855/87г. на ІІ ГО на ВС.
4. От какво зависи приносът на съпруга при определяне на по-голям дял и кои са факторите, които влияят при неговото определяне – противоречие с т.VІІ на ППВС №5/1972г.; решение №560 от 05.06.09г. по гр.д.№1535/08г. на І ГО на ВКС и решение №1065 от 28.10.98г. по гр.д.№1005/97г. на ВКС, ІІ ГО.
5. Обусловено ли е присъждането на по-голям дял от съпружеското имущество от дело за делба – противоречие с решение №1072/05.12.08г. по гр.д.№2704/07г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №818 от 22.11.88г. по гр.д.№729/88г. на ІІ ГО и решение №230 от 15.04.98г. по гр.д.№1063/97г. на І ГО.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа във връзка с твърденията, че съдът не е обсъдил в тяхната взаимна връзка доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните.
Ответникът в производството Руси М. А. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд не е формирал самостоятелен правен извод по първия въпрос – дали се включва в съпружеската имуществена общност недвижим имот, придобит с приватизационен договор, когато намиращите се в брак купувачи участват в лично качество, а не като търговци. Той само се е позовал на мотивите на ВКС, отразени в решението по гр.д.№966/09г., в които се застъпва становище по въпроса за съотношението на чл.35 от ЗППДОП /отм./ и чл.19, ал.3 от СК /отм./. За да приеме, че 11807/17180 ид.ч. от 995/1000 ид.части от процесния магазин и оборудване не се включват в съпружеската имуществена общност на страните, въззивният съд се е позовал на мотивите на влязлото в сила решение на ВКС по посоченото дело. Доколко правилно са преценени последиците от това решение и дали въззивният съд е следвало да се основава на мотивите му, които нямат задължителен характер, е отделен въпрос. Решаващ за определяне обхвата на СИО на А. и А. се е оказал не самостоятелният извод на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос /какъвто извод той не е правил/, а преценката за последиците от влезлите в сила решения по чл.21, ал.1 от СК /отм./, с които в една част искът е уважен, а в друга част – отхвърлен. Затова поставеният въпрос не е от кръга на тези по чл.280, ал.1 от ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият, третият и четвъртият въпрос са неразривно свързани, тъй като за уважаването на иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./ следва да се определи както обхватът на общото имущество, при което се поставя и въпросът за това при какви случаи придобитият по време на брака имот се включва в СИО, а също следва да се прецени дали е налице значителен принос на единия съпруг в придобиването или не. Дори съдът неправилно да определи обхвата на СИО, ако по делото няма данни приносът на единия от бившите съпрузи значително да надхвърля приноса на другия, като краен резултат решението за отхвърляне на иска ще бъде правилно. Ето защо решаващ е въпросът за приноса.
В настоящия случай няма основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приноса. Обжалваното решение не противоречи на посочената практика на ВС и ВКС по този въпрос. Съдът е възприел принципната постановка, че при определяне на приноса следва да се отчетат всички форми на съдействие, като влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Макар да не са обсъдени подробно обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателката – паричните задължения на А. към децата му от предходен брак, както и за погасяване на задължение в размер на 5500 неденоминирани лева и поведението му за изразходване за свои нужди на част от семейните средства, тези данни, съпоставени с всички данни, които са от значение за преценката на приноса, са несъществени и като резултат въззивното решение не влиза в противоречие с посочената практика на ВКС. Това е така, защото спрямо общия размер на доходите на бившите съпрузи по време на брака им – 341,90лв. /деноминирани/ за жената и 290,93 лв. за мъжа, задължението от 5500 неденоминирани лева или 5,50лв. деноминирани лева не влияе съществено на съотношението на доходите. Същото се отнася и за задълженията на мъжа за издръжка на деца от предходен брак. От друга страна Е. А. също е имала дете от предходен брак, което е живяло със страните до завършване на висшето си образование, а съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че А. също е участвал с грижи за общото им дете и за домакинството. Що се отнася до сумата от 11 807 деноминирани лева, съответстваща на придобивната цена на 11877/17180 ид.ч. от 995/1000 ид.части от процесния магазин и оборудване, тя е изобщо несъпоставима с установените доходи на страните по време на целия им брак, при отчитане и на задълженията на ответника, за да се приеме, че някой от тях двамата има значително по-голям принос в придобиването на тази най-съществена част от имуществото им. Следователно – като правни изводи и като резултат въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС по четвъртия от въпросите, свързан с приноса на съпрузите в придобиване на общото имущество. Доколкото само този въпрос е решаващ за изхода на конкретното дело, не следва да се допуска касационно обжалване по другите два въпроса, свързани с определяне обхвата на общото имущество, тъй като те не определят крайния резултат.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по петия въпрос – кой е обуславящият иск – този по чл.28, ал.3 от СК /отм./ или по чл.34 от ЗС за делба на общото имущество. Действително – обуславящият иск е по чл.28, ал.3 от СК, тъй като от него зависят квотите на съсобственост, при които ще се извърши делбата на общото имущество. В настоящият случай обаче първо се е развило производство по иска за делба на движими вещи, което е приключило с влезли в сила решения по гр.д.№4221/99г. на СРС и по гр.д.№1433/02г. на СГС, чиято сила на пресъдено нещо въззивният съд, разглеждащ иска по чл.28, ал.3 от СК /отм./, е бил длъжен да зачете. Следователно – доколкото в обжалваното решение съдът не е вземал становище по поставения процесуалноправен въпрос, а при определяне на обхвата на общото имущество е изхождал от влезли в сила решения по иск за делба, които не е могъл да не зачете, въпросът за съотношението между исковете не е решаващ за изхода на конкретното дело и по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1152 от 07.03.11г. по гр.д.№14186/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: