О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
С., 24.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1156 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №204 от 01.07.2010г. по гр.д.№470/09г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение №34 от 11.04.07г. по гр.д.№161/06г. на Еленския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. Р. И. срещу М. Р. И. и Р. В. И. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на следните недвижими имоти: дворно място, съставляващо УПИ ІІ-8 и дворно място, съставляващо УПИ V-133 по плана на[населено място], [община], заедно с намиращите се в мястото сгради.
Ищецът Й. И. и ответникът М. И. са братя. Живеят в съседни дворни места, без поставена ограда между тях. Ищецът Й. И. живее в имот пл.№9, който произхожда от общия наследодател Р. И. С.. През 2003г. той се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност за целия имот пл.№9, за който са отредени УПИ ІІІ-9 и УПИ ІV-9. С влязло в сила решение №389 от 24.11.05г. по гр.д.№778/05г. на Великотърновския окръжен съд е уважен иск по чл.108 от ЗС на ответника в настоящото производство М. Р. И. и на брат и сестра на страните – Е. Р. И. и К. Р. И. срещу Й. Р. И. за собственост по наследство на по 1/7 ид.част или общо 3/7 ид.части от наследствения имот пл.№9. Нотариалният акт на Й. И. е отменен до размер на признатите права – т.е. само за 3/7 ид.части от имота.
По настоящото дело ищец е Й. Р. И., който е предявил срещу брат си М. Р. И. и срещу съпругата му Р. В. И. иск по чл.108 от ЗС за собственост на съседния имот, за който са отредени УПИ ІІ-8 и УПИ V-133. По делото е установено, че кадастралната основа, върху която са образувани двата УПИ ІІ-8 и УПИ V-133, не произхожда от общия наследодател Р. С., тъй като с протокол №18/15.02.64г. и решение №80, т.7 се видоизменя решение №91/63г. на ТКЗС Буйновци и мястото е предоставено от ТКЗС вместо на наследодателя, на неговия син М. Р. И.. Ето защо предявеният иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен. Установено е също, че от кадастралната основа на имот пл.№9, бивша собственост на общия наследодател, с плана от 1963г. се придава по регулация към съседните парцели на М. Р. И. дворно място с площ от 330 кв.м., означено със зелен цвят на скица приложение №9 към експертизата по гр.д.№470/09г. на ВТОС, за което сметките по регулация не са били уредени и планът не е приложен. Независимо от това, въззивният съд е приел, че след като предмет на делото са УПИ ІІ-8 и УПИ V-133, а не реална част от тях, по отношение на този предмет искът по чл.108 от ЗС е неоснователен. Затова не е зачетен доводът на ищеца, че с отпадането на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план за придаваемите части – §6 и § 8 от ПЗР на ЗУТ, той е собственик на реална част от процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Й. И.. В нея се поддържа, че двете съседни дворни места се владеят общо от страните, между тях няма поставена ограда и затова няма как само ответниците да са собственици на процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133. Освен това жалбоподателят се позовава и на влязлото в сила решение по предходното дело, с което според него бил признат за собственик на 4/7 ид.части от имот пл.№9, част от който попада в процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133.
В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса “давностно владение върху недвижим имот, начало на давностното владение, параметри на владение върху имоти, без да е налице материализирана граница между тях”. Ж. счита, че атакуваното решение противоречи по този въпрос на три броя съдебни решения на РС Айтос, РС Пловдив и РС Добрич, за които няма данни да са влезли в сила, както и на влязлото в сила решение по предходното дело между страните. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: от кой момент следва да се приеме, че е налице начало на давностно владение върху част от поземлен имот, при условие, че между два поземлени имота няма материализирана граница и възможно ли е завладяване по давност на съсобствен поземлен имот, при условие, че имотите се владеят общо.
Ответниците в производството М. Р. И. и Р. В. И. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, които жалбоподателят поставя, са свързани с придобивната давност върху недвижим имот. Тези въпроси обаче не са определящи за изхода на делото, затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Вярно е, че въззивният съд е изложил мотив, според който ответниците М. и Р. И. са собственици на процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133 по давност, предвид издадения на това основание нотариален акт по обстоятелствена проверка № 184, т.І, рег.№184/06г. Този извод обаче не е решаващ, тъй като предмет на делото са не правата на ответниците, а правото на собственост на ищеца върху процесните урегулирани поземлени имоти. Това право той не е доказал, тъй като кадастралната основа, за която са отредени двата УПИ ІІ-8 и V-133 не е била собственост на общия наследодател и върху нея ищецът няма наследствени права, нито пък права, придобити по давност. Решаващо в случая е това, че този имот е бил предоставен с решение на УС на ТКЗС по чл.11, ал.5 от ПУ на ТКЗС от 1950г. не на общия наследодател Р. И., а на ответника М. И.. Що се отнася до онази част от процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133, която е придадена по регулация от наследствения имот пл.№9, няма противоречие между обжалваното в настоящото производство въззивно решение и влязлото в сила решение по предходното дело – решение №389 от 24.11.05г. по гр.д.№778/05г. на Великотърновския окръжен съд. С последното решение не са признати изрично права на Й. И. върху този имот, тъй като предмет на делото са били само правата на ищците по това дело – М. Р. И., Е. Р. И. и К. Р. И. и само по отношение на техните права в размер общо на 3/7 ид.ч. от имота се разпростира силата на пресъдено нещо на това решение. Й. И. обаче се легитимира като собственик на останалите 4/7 ид.части от имота с нотариален акт №178, т.І, рег.№0886, н.д.№175/2003г., който не е отменен в тази част. Обстоятелството, че не е признат за собственик на процесните УПИ ІІ-8 и УПИ V-133, в които се включва част от имот пл.№9, не влиза в противоречие с предходното съдебно решение, тъй като предметът на двете дела е различен. Обжалваното в настоящото производство решение не засяга по никакъв начин правата на Й. И. върху онази част от имот пл.№9, която е включена в УПИ ІІ-8 и УПИ V-133. Като собственик на 4/7 ид.части от този имот, той има право да се позове на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ и да иска по реда на §8, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗУТ вътрешните регулационни линии между двата съседни имота да бъдат поставени в съответствие със съществуващите по кадастралния план граници на имотите. Тези права не са му отречени с обжалваното въззивно решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204 от 01.07.2010г. по гр.д.№470/09г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: