2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2218 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №131 от 03.04.2016г. по гр.д.№1038/15г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №5973/12.12.2014г. по гр.д.№10331/2010г. на Варненския районен съд и делбата е извършена чрез разпределение по реда чл.353 ГПК. В дял на съделителя Е. П. с квота 48/81 са поставени имоти на стойност 498 304лв.; в дял на Д. С. Д. с квота 30/81 е поставен имот на стойност 308 105 лв.; в дял на В. Ф. В. с квота 2/81 е поставен имот на стойност 20 629лв. и в дял на К. К. М. с квота 1/81 – дял на стойност 13 216лв. За уравнение на дяловете Е. П. е осъден да заплати на Д. Д. сумата от 369лв., а К. М. – да заплати на Д. Д. 2756 лв. и на В. В. – 125 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Д.. Жалбоподателят е недоволен от това, че въззивният съд не обсъдил подробно всички негови възражения във въззивната жалба и не допуснал нова тройна експертиза, която да даде вариант за поделяемост на един от имотите, при който той да получи реален дял, точно съответстващ на квотата му в съсобствеността.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на въззивника, обективирани в жалбата му, като ги обсъди в мотивите си и даде отговори по тях.
2. Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.269, изр.2 ГПК да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси във въззивната жалба на страните по делото.
3. Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имота – предмет на делба, при изразено по делбеното дело становище на техническите органи, че имотът е поделяем и при съдържащ се във въззивната жалба довод за поделяемост на този имот.
Ответникът в производството Е. С. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Обръща внимание върху обстоятелството, че жалбоподателят е получил имот, по-скъп от квотата му, без да е осъден да заплати на другите съделители уравнение на дяловете им, при което той няма правен интерес да обжалва въззивното решение.
Ответницата К. М. се присъединява към отговора на Е. П., а ответницата В. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие между обжалваното решение на въззивния съд и практиката на ВКС по първите два процесуалноправни въпроса. Въззивната жалба на Д. Д. е постигнала своята цел, тъй като вместо чрез жребий, което в случая е невъзможно поради същественото неравенство в дяловете и разликата в площта и стойността на имотите, делбата е извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК, при минимални с оглед стойността на дяловете суми за уравнение. След като се е насочил към правилния способ за извършване на делбата, въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно оплакванията във въззивната жалба, свързани с другите два неприложими способа – възлагане и теглене на жребий. Противоречие с практиката на ВКС по чл.236, ал.2 ГПК би имало, ако в резултат на необсъдени оплаквания и възражения във въззивната жалба се постанови съдебно решение, което не удовлетворява жалбоподателя. Това условие в случая не е налице, тъй като с въззивното решение жалбоподателят Д. Д. получава по-скъп от дела му имот, без да е осъден да заплати на останалите съделители разликата в дяловете и без те да са подали жалба срещу това решение.
Не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по третия въпрос. Решение №39 от 13.02.2015г. по гр.д.№4890/2014г. на ВКС, I ГО, на което се позовава жалбоподателят, разглежда съвсем различна хипотеза, когато единственият допуснат до делба имот е изнесен на публична продан, без да се изследва дали той е поделяем. В настоящия случай имотите са няколко, не са изнесени на публична продан, а са разпределени по реда на чл.353 ГПК при минимални парични уравнения и тази делба е изцяло в интерес на жалбоподателя Д..
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като по поставените въпроси има формирана задължителна практика на ВКС и разглеждането на настоящото дело от касационната инстанция няма да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изхода на делото, на ответника Е. П. следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция – 1500лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 03.04.2016г. по гр.д.№1038/15г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Д. от [населено място],[жк], [улица], да заплати на Е. С. П. от [населено място] сумата от 1500лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: