О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С., 25.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.264 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.1 от ГПК.
С определение №947 от 19.03.12г. по ч.гр.д.№544/12г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определението от 27.12.11г. по гр.д.№16441/11г. на Пловдивския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения иск.
Въззививният съд е възприел съображенията на първата инстанция, че ищцата М. Т. няма правен интерес да отрича правото на собственост на ответника В. П. върху процесните две складови помещения в сутеренния етаж на жилищната сграда, тъй като самата тя не твърди да е техен собственик. Действителният правен спор между страните е възникнал след като ищцата е преградила част от коридора, водещ към процесните помещения и го е присъединила към собствения си офис и по този начин е преустановила достъпа на ответника до тези помещения. По този спор е образувано производство по чл.109 от ЗС, по което М. Т. е ответник и там тя е оспорила правото на собственост на В. П. върху помещенията.
Частна жалба срещу въззивното определение е подала М. Т.. Тя поддържа, че има правен интерес от предявения иск, че следвало да се развие производство по него и едва в съдебното решение съдът да се произнесе по активната легитимация на ищцата и по въпроса за правния интерес от предявения иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса следвало ли е съдът да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес и поради това, че ищцата не е активно легитимирана да предяви исковете по делото. По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с решение №2196/20.09.56г. по гр.д.№4029/56г. на ВС, четвърто гр.отд.; определение №132 от 27.07.2000г. по ч. гр.д.№77/2000г. на ВКС, второ гр.отд.; решение №894/2006г. по гр.д.№809/05г. на ВКС, четвърто гр.отд; определение от 28.11.02г. по ч.гр.д.№3844/02г. на СГС и решение №480/01г. по гр.д.№1747/2000г. на ВКС, пето гр.отд.
Ответникът в производството В. Г. П. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касацинното обжалване. Обжалваното определение не противоречи на съдебните актове, посочени от жалбоподателката.
В решение №2196/20.09.56г. по гр.д.№4029/56г. на ВС, ІV ГО се приема, че въпросът за легитимацията на страните по делото е такъв по съществото на спора и подлежи на разрешаване със самото решение. Очевидно тук В. съд има предвид материалноправната легитимация на страните. По настоящото дело се поставя друг въпрос – за правния интерес и активната процесуалноправна легитимация на ищцата, доколкото тя изобщо не твърди да е собственик на спорните помещения и въпреки това повдига спор за собственост върху тях. Въпросът за процесуалната легитимация е свързан не с основателността на иска, а с неговата допустимост, затова той следва да бъде поставен преди извършване на съдопроизводствени действия по предявения иск. След като не твърди да е собственик на процесните помещения, ищцата не може да оспорва собствеността на ответника върху тях извън производството по чл.109 от ЗС. Въпросите, които се поставят по настоящото дело и по посоченото решение на ВС са различни и затова не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В определение №132 от 27.07.2000г. по ч. гр.д.№77/2000г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че когато страната претендира или отрича едно субективно гражданско право или правоотношение и за това възникне правен спор, съдът следва да признае или отрече това право със сила на пресъдено нещо. По изложените по-горе съображения не възниква противоречие между това определение на ВКС и обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд. Разликата между двете дела се състои в това, че отричайки правото на собственост на ответника, ищцата не претендира това право за себе си – т.е. тя упражнява едно чуждо право, застъпвайки становището, че процесните помещения са собственост не на ответника, а на собствениците на втория жилищен етаж от сградата, като принадлежност към тяхното жилище. Именно оттук възниква и въпрос дали тя е процесуално легитимирана да упражнява чужди права, съответно – дали предявеният от нея иск е допустим. Такъв въпрос не се поставя в посоченото определение на ВКС.
По същите съображения не възниква противоречие между обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд и определение от 28.11.02г. по ч.гр.д.№3844/02г. на СГС.
Решение №894/2006г. по гр.д.№809/05г. на ВКС, четвърто гр.отд, е постановено по специфичния отрицателен установителен иск по чл.336 от ГПК /отм./, какъвто не е предявяван по настоящото дело. Затова не може да се твърди противоречиво разрешаване на двете дела. Напротив, именно в това решение на ВКС е посочено, че въпросът за евентуалното съществуване на вещни или облигационни права на ищеца върху спорното имущество е релевантен с оглед преценката на съда за наличие на правен интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска. Точно този принципен въпрос се поставя и в настоящото дело и е разрешен в съответствие с посоченото решение на ВКС. Решение №480/01г. по гр.д.№1747/2000г. на ВКС, пето гр.отд., съдържа израза, че липсата на правен интерес поради неустановена материалноправна легитимация на ищеца води до неоснователност на иска. По настоящото дело обаче се поставя въпрос не за материалноправната легитимация, а за процесуалноправната легитимация на ищцата, която се свързва не с основателността, а с допустимостта на предявения иск. Касае се за различни неща, затова няма противоречие между двата съдебни акта.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №947 от 19.03.12г. по ч.гр.д.№544/12г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: