О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 21.09.2012 .г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.334
по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С определение №592 от 17.04.2012г. по гр.д.№1206/11г. на Пловдивския апелативен съд са оставени без уважение молбите на К. С. М. и С. К. М. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Прието е, че с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС и производството по делото е прекратено поради отпадане на правния интерес от иска след настъпилото в хода на въззивното производство разрушаване на процесните сгради от органите на РДНСК – ЮЦР П.. В този случай отговорността за разноските на ищеца следва да се поеме от ответниците М., тъй като с поведението си те са дали повод за завеждане на делото, доколкото не са съборили доброволно незаконните постройки. Те нямат право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК.
Частни жалби срещу определението на П. са подадени от ответниците К. С. М., чрез особения и представител Р. М., и от С. К. М.. Те се позовават на обстоятелството, че съдът не се е произнесъл с решение по съществото на правния спор и затова чл.78, ал.1 ГПК е неприложим – т.е. на ищеца не се дължи присъждане на сторените разноски. Обратно, съгласно чл.78, ал.4 ГПК, след като съдът е прекратил производството, ответниците имат право на разноски. Позовават се на практика на ВКС по чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът в производството Г. Б. оспорва жалбите. Счита, че те са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Действително, в настоящия случай съдът не се е произнесъл с решение по съществото на предявения от Г. И. Б. срещу К. С. М. и С. К. М. иск по чл.109 ЗС. Производството по този иск е прекратено поради отпадане на правния интерес в хода на делото. В този случай обаче разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не намира приложение, тъй като ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като са били във владение на незаконна постройка, попадаща в дворното място на ищеца, и ако тя не бе съборена по административен ред в хода на въззивното производство, искът по чл.109 ЗД би бил основателен. В този случай те следва да поемат разноските на ищеца за водене на делото, въпреки че не се е стигнало до решение по съществото на спора, а освен това нямат право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Представената от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към спора по настоящото дело, тъй като то съдържа посочената по-горе специфика, която не е присъща на другите спорове, по които са постановени приложените определения на ВКС. Освен това – в случая производството не се развива по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, както неправилно поддържа жалбоподателят М., а по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обжалваното определение по чл.248 ГПК е постановено за пръв път от въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №592 от 17.04.2012г. по гр.д.№1206/11г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: